Една блатска свиня ни поучава..

Вонящото диво арменско прасе от порода левон хампарцуебан с 1 м разстояние между предните си два бивника, "обясни" по бнт, че финансово-икономическа криза имало само за мързеливите и некадърните българи в България, а банките не били благотворителни организации и затова те можели да диктуват условията и да променят лихвите, както намерят за добре. По този начин тази долна твар с некво шибано химическо образование и политически протекции от години, благодарение на които същият грозен и превзет франт стана голям "клепто"банкер, се направи на велик "финансист", по модела на недоразумението Дянков и стана негов пръв клакьор, обиждайки кръвно нашия изстрадал български народ. Същият български народ и държава, които по братски гостоприемно посрещна племето им, даде им прекрасни условия и привилегии на българи, за да ги спаси от унищожението, на което бяха подложени преди век. Ашколсун Левоне, главо сплескана!

Made in GERB 2

Отдавна за всеки здравомислещ човек е кристално ясно, че в България бе заложена политическа система, обслужваща старата върхушка и кръговете на ДС. Поредицата от финансови кризи, ограбването на българите чрез масови, единични и какви ли не други мафиотски преебатизации, формирането на олигархия от бг тип, свръх раздутата и неефективна държавна администрация, партизираната бюрократщина и узаконената шуро-баджанащина във всички сфери, са алфата и омегата на политическия мениджмънт в родината, а словоблудието и лъжите на т.н. "политическа класа" са стигнали гротескови лимити. Манипулирането на народа чрез медиите е най-важното ноу-хау на всяка власт досега. В момента обаче е налице нечувана вакханалия на дилетанството и калинковщината с марка - made in GERB. Такава антисоциална, безотговорна и антинационална власт до момента не е имало в България. Всичко за благото на монополите и чуждите интереси, нищо за хората. Настоящите властници са еманация на извратения преход, безпардонен връх на интелектуалната и управленска нищета, хора без перде и кантар, които обаче не пропуснаха хубавичко да се облагодетелстват от привилегиите на властта. Нищо, че в родината вече хората не могат да се поберат по терминалите и автогарите към чужди дестинации, нищо, че напускането на България е вече лелеяна мечта на всеки що-годе нормален индивид, нищо че тази вълна не е емиграционна, а бежанска на фона на вътрешната битова и организирана престъпност, които са в нечуван възход и са станали форма на живот у нас - банкови обири, цигански попълзновения, ислямистки масовки, корупция и скандали в правосъдието и администрацията, откровени пазарлъци и разпад на държавността, потъпкване на конституцията, властови произвол и волунтаризъм, агресивна хвалипръцковщина, издигане в култ на ленторязането по паланки и махали с партийно-рекламна цел, своеволия на министри и чиновници, но и гьобелсова пропаганда в служебните, купени медии. Оруел е описал съвременна България в знаменития си роман 1984..

За една статия на един иначе добър автор

Не отричам, че статията на Иво Беров "Левски, Ботев, присъствието, робството и т.н..." е много изкусно написана, но зад всяка документална истина се крие и житейската и битова истина на българите, която в повечето случаи далеч не е била толкова розова, както Иво малко манипулативно я представя, съдейки по разказите на странстващите французи, които представете, си черпят информация предимно от турските документи, естествено. Не, ние не сме били говорещи оръдия на труда като в древния Рим, имали сме дори свобода на придвижването, поне е нямало такава забрана. Но това съвсем не омаловажава стремежа и мечтата на българския народ да се освободи от "османското присъствие". Мисля, че не е редно с лека ръка да зачертаваме "Под игото", а още по-малко да омаловажаваме епичния подвиг на Апостола на Свободата и неговата Христова саможертва. Статията цели точно това, макар и по доста рафиниран и донякъде фарисейски начин. Поне така се усеща. Омаловажава се и подвигът и саможертвата на цяла плеада загинали герои за свободата на родината, за националното ни самоосъзнаване като християнски народ. Османците са могли са да ни унищожат още в 15 век, но не са го направили, за да има рая, която да работи и произвежда, това е вярно. Но се чудя как така авторът не изкарва Хаджи Димитър и Стефан Караджа предводители на разбойници, както и Панайот Хитов, например.. Нали развенчаваме митове и клишета?! Може би и Г.С. Раковски е обучавал паравоенната си чета по подобие на скаутите за фън и спорт и умения за ориентиране сред природата в новоосвободена Сърбия?! Или може би Ботев с неговата чета са били диверсанти, а Бенковски и Волов терористи? А иначе никак не е добре да повтаряме като мантра, че сме били роби на османските турци. Историците ги заболя устата да повтарят, че става въпрос за ДУХОВНО робство, авторът сам го признава - пропуснали сме Ренесанса, Барока, Великите географски открития, Промишлената революция от 17 и 18 век. Беров е прав, макар и малко едностранчив. Липсата на робство в предметния смисъл, не ни е направила истински свободни хора, за да броим "екстрите" на т.н. турско робство. Да, историческите факти, описани и изброени в османските архиви са едно, но реалните истини за съдбата на българите до руско-турската война - съвсем друго..Или както казва един не напълно суфициален историк П. Цветков - по-добре да не е имало руско-турска война, защото после руснаците ни били заробили. Това са перифразирани думи на З. Стоянов. Той, Стамболов и Ботев са ненавиждали руския имперски ботуш, защото са били демократи по дух, но именно Захари Стоянов пръв е предложил да се покани за монарх първо член на руския царски двор, което е било и отказано. Приемам статията и ми харесва, но монетата има винаги две страни..

Медии, плебс и ВИП плебс

Защо медиите обръщат повече внимание на личния живот на известните хора?
От древни времена, още в класовите общества, животът на високопоставените е представлявал голям интерес за простолюдието, макар че по онова време знанието на хората за висшата класа се е базирало повече на легенди и слухове. Още повече, че владетелите, от време оно, са били възприемани като полубогове, с божествен произход. Не случайно кралете са били глави и на църквата, т.е. посредници между хората и Бога.
Днес всичко изглежда много по-различно. Медиите са неразделна част от живота, от ежедневието, от бита ни. Те изпълват напълно времето ни. Обсебват изцяло личното ни пространство. Напират да влезнат дори в съня ни. В света се въртят милиарди, за да функционира медийната система. Съвременните комуникационни и информационни технологии се развиват толкова бясно, че традиционните вестници, радио и телевизия вече се задъхват пред инвазията на Интернет и практически неизчерпаемия му потенциал. Сайтове, блогове, форуми, портали, електронни издания, имейли...Всички тези пристани на виртуалното пространство са напълно безбрежни и никой никога няма да може да обхване огромния океан от информация.
Възниква логичният въпрос – как да се насочат финансови потоци към медиите, така че те да печелят и да се развиват като световни империи?
Отговорът е открит преди повече от век, когато едни вестници са започнали да се продават повече от други вестници и да печелят огромна популярност. Това се случило в добрата, стара Англия. Както много други открития...
Към 1880 година, бил издаден първият „таблоид“. Това бил най-комерсиалният, продаван формат, тъй като бил атрактивен и четивен. Размерът на буквите в заглавието бил огромен, а фотографиите заемали половината страница. Разбира се, герои на първите таблоиди били, както можело да се очаква в Британската империя, членовете на кралското семейство и известни персони от аристократичния и артистичния елит. Постепенно към тази компания се присъединявали и политици.
Модата на таблоидите бързо се разпространила по целия свят. Таблоидите, или т.н. „жълта преса“ (gutter press), бързо се наложили на медийния пазар. Стряскащи заглавия, сензационни материали, шокиращи снимки, огромни заглавия с имената на известни или скандални личности – това са основните характерни черти на таблоида.
Днес, в България, модата на жълтата преса и скандалните предавания, особено в телевизията, е обсебила почти изцяло публиката. Това се харчи, това се купува. Достатъчно е човек да хвърли бърз поглед към павилионите за вестници и списания и ще се шокира от мазните, охранени и лицемерни физиономии на модерните български знаменитости.
На първо място е прослувутият Азис, "презентиран"и той във Вип Брадър, с екстравагантния си, но свръхкичозен имидж, дори стана герой на един от най-известните филми на Би Би Си, този на Майкъл Пейлин. Лъскавата му, претенциозна персона се хили от хиляди ъгли и витрини, води и участва в шоу програми, гърми от коли и джипове, наднича от билбордове, често наред с неговите подгласнички от фолка. Слави Трифонов е своеобразният контрапункт на Азис, макар че по това може да се спори. Понякога самият велик шоумен преминава тънката линия между естетичната сатира и бруталния кич. Пък и доста често попада в капана на собствените си пиар акции. Не се разбра много ясно резултата от проведената от него съдебна битка срещу жълтите издания, които уж увредили обществения му авторитет. Дали пък не беше направил своеобразна сделка?
На второ място са метросексуалните ни футболисти последно поколение. На тях по-скоро им отива ролята на рекламни лица на козметика, отколкото на храбри спортисти, отстояващи честта на родината по подобие на грубоватия, но достоен за времето си Христо Стоичков, на когото публиката прости всички ругатни и уникалните му чуждоезикови изяви, в името на Отечеството. Всички помним как на СПФ през 1998, през второто полувреме на мача с Испания само Ицо се съпротивляваше яростно, борейки се като гладиатор, въпреки разгрома ни с 6:1, под вялите и отчаяни погледи на останалите "златни футболни титани" от '94-та...
Други герои на медиите са дебеловратите и опасани с дебели вериги индивиди със зеленчукови прякори. Те изпълват не само страниците на жълтия печат, но и половината българска художествена литература ги ползва за герои. То не бяха статии, изследвания, интервюта с кого ли не. От кончината на Илия Павлов до днес си отидоха маса бандити, но за всеки бе създадена цяла библиотека повествования и документалистика. Доста от националните ни герои са на почетно разстояние по популярност от без време отишлия си от белия свят Иво Карамански, например. За Георги Илиев има написани десетки книги, сякаш е Осуалд, убиецът на Джон Кенеди.
Политиците - за малко да ги забравим - от времената на позабравения вече Жорж Ганчев, (какво име само!), та чак до днешния ден, също не слизат от страниците на вестниците. Рекордът се държи, разбира се, от така наречения вечен политик Ахмед Доган. Напоследък обаче, славата му е на път да поувехне, особено след излизането му в "нелегалност". Сега сме на вълна Бойко Борисов, отмина модата на Волен Сидеров. Надеждата беше този път да сме улучили месията. Родината има нужда от нов път. Нещата обаче нито се получиха, нито пък се случиха. Четвърта година си играем с АЕЦ Беленe на "тука има, тука нема", а мачовщината на премиера, заради която той бе припознат като нещо средно между Крали Марко и Батман, се превърна в едно обикновено стойкаджийство и май доста поомръзна на народонаселението.
Личният живот на знаменитостите привлича, той е неотделима част от медийния бизнес, защото хората се блазнят от изкушението да надникнат в спалнята на известните, те не жалят средства за това, не се колебаят да похарчат пари за този префинен тип воайорство. И когато го направят, често виждат гротесковите останки от една човешка драма. Последния случай беше с безславната кончина на великия крал на поп музиката. Майкъл не трябваше да бъде детрониран така. Да бъде почти опозорен. Но това се случи. Благодарение на медиите. И на всички нас, които ги купуваме и им даваме живителни сили, за да се възпроизвеждат отново и отново. Така сме пожелали самите ние...

Ошамареният рап

"От трите цвята най-много обичам бялото.
Зеленото го пуша и съм high.
Не прекалявам с нищо, щото I dont wanna die, die.
Червеното е като мензис, като кисела мацка с Тойота Авенсис."

В текста има удивителни проникновения! Наистина бялото е символ на духовната и физическа чистота. Не и в Япония, там е символ на вечното и смъртта..Зеленото е цветът на българската национално-освободителна епопея, но лирическият герой го пушел..в крайна сметка, какво толкова антидържавно видяха в това, тревата (joint) верно е забранена, ама тя не символизира българщината тогава, когато се пуши..Виж червеното малко са го поодрусали саркастично, по-скоро феминистичните организации требе да заведат дело за дискриминация и подигравка с дамската физиология, но те си траят. А за киселата мацка с Тойота Авенсис, свалям шапка - ама верно, всички полумутреси и номенклатурни съпруги, а и кисели лелки, жени на разни доморасли баровци и техните щерки ги карат, при това правейки по 5-6 нарушения на километър път, и на градско, и на селско..За английския обаче, Шами и Сарафа заслужават порицание - само толкова ли знаят американ инглиша?! Къде в текста дуднат: gangsta mother fucker, къде съскат: fuck ya basta bitch, blowin' joint & fuck! Motherfucker?! Язък, че слушат толкоз черен хип-хоп! От цялата работа излезе, че леката закачка е само с червения цвят, до тук добре, ама откога националният ни флаг е целият червен, мамка му! Тези органи бдителни, дет са самосезират забравиха ли, че нашият е трикольор?! Да се чуди човек! Червен е цветът на компартиите и на соца, а пурпурът, пък и виолетът са роялистичните цветове. То излиза, че Станишев и Цара требе да са най-засегнати от песничката, от къв зор се засягат държавните органи? Странно време настана! О tempora, o mores!

Мащехата

В България се провежда напълно преднамерена политика на геноцид! И проводниците на това хладнокръвно унищожение са произлезли от същия този народ, но обслужват външни сили, целящи българското изтребване. Една от най-ефективните методики за постигане на целта е чрез системата на здравеопазване и лекарствената политика. У нас се продават най-скъпите лекарства в света, съобразно доходите на хората. Това е абсолютно и неопровержимо доказано. Най-обикновено обезболяващо или успокояващо храносмилателния тракт средство, което би трябвало да струва стотинки, се "харчи" за минимум 5 лв. Хора с доходи от 200 лв. месечно са принудени да купуват лекарства за 120 лв. на месец, за да оцелеят. В същото време, бялата фармацевтична мафия ежедневно печели милиони на гърба на бедния и болен народ. Разбира се, тази олигархия, заедно с белите търговци на здраве, щедро се "отчитат" на държавната администрация. И това е най-малкото. Децата на България са обречени на лошо здраве, допускат се храни от ГМО, няма никакъв контрол над детското хранене, а борбата с разпространението на наркотици сред младежта е вяла и формална. На фона на тази нерадостна картина, болничните заведения изнемогват и се източват, лекарите и сестрите масово напускат страната, а хората са принудени да заплащат непосилни такси и осигуровки, за да може един специален контингент да бъде обгрижван. Това не е държава, а мащеха, която извратено и безогледно разхищава средствата на народа, за да задоволява своите прищявки и да прави пиршества сред чума, а и да хрантути огромната си, преяла с привилегии и ненужна бюрократична машина, вместо да се мъчи да облекчи живота на хората в една страшна криза, докарана от самата нея..

Димитър Талев - Българският Светилник!

"На завой" - това е първият български политически роман. Написан е от Димитър Талев и заради него той е пратен в лагер след деветосептемврийския преврат. И е копал и мъкнал камъни заради едно-единствено изречение: "И да знаеш, Минке, че п
оследният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." Писано е през 30-те години, а след 9-и този роман е инкриминиран от комунистите...Колко актуално звучи и днес!

Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 г.
През 1944 новият комунистически режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 Димитър е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Той е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Талев отново е арестуван през октомври 1947. След тази случка здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (до февруари 1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците/анархиста Христо Колев Йорданов-големия/. Синът му разказва как се е налагало семейството да се лишава от всякакви сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под предлог, че са лекарства. След 1948 семейството му е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите 10 години Талев доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“, своите най-значими произведения.

Един велик българин! Реабилитиран е напълно, понеже твърдоглавите каскетаджии (партизаните в СБП) са разбрали огромното му значение за осъзнаването на македонстващите българи в Пиринския край след отмяната на насилственото "помакедончване" на хората и са казали на Първия да отдадат на Талев нужното му значение за българската култура и национално съзнание. Тато се е вслушал в тези гласове, поради природната си хитрост. После наляха огромни соц финансови средства в Благоевград, за да се заличат мераците за македонизация..иначе Талев е абсолютен антикомунист. Феноменален родолюбец и народопсихолог, истинско национално богатство!

Д. Хаджидимитров

MADE IN GERB

 

Целият преход допринесе за обезлюдяването на родината, защото бе и продължава да се провежда по бандитски. Днешните управници надминаха всичко познато досега, изключвам дебелоглавия Жан Виденов. Да се открие линия на метро в столицата и да се нашляпа 50 км двулентов асфалт до морето без виадукти, тунели или съоръжения, (мангизите не са техен принос), а просто един двупосочен път, не е добро управление. Да държиш народа си с €300 заплати не е добро управление! Да ти се изселва "населението" презглава като в бежанска вълна по време на война от родината не е добро управление! Да разказваш за трупове, говорейки за убито дете и да се хилиш като пача, споменавайки за кучето, достойно за пържолки не е добро управление! Да сатанизираш лекарите от първия до последния ден и да наричаш един хирург - касапин, не е добро управление! Да играеш мачлета по държавата и да те мързи да си четеш докладите от службите не е добро управление! Да ти взривят рейс с израелци под носа на ачик място и то от ислямисти с помощ от вътре и ти да се обясняваш като първолак, говорейки смукани от пръсти щуротии за "оперативни информации" не е добро управление! Да направиш България разграден двор не е добро управление! Да назначиш куцо и сакато в цялата държавна администрация само защото са ти симпатизанти с калинковски дипломи не е добро управление! Да браниш монополите по матросовски и да се скъсаш от законодателно лобиране против народа си не е добро управление! Да не ти дреме за огромната, разюздана спекула и инфлация не е добро управление! Да получиш "червен картон" от ЕС в последния за това правителство доклад не е добро управление! Това е едно лошо, вредно и провалено управление! Made in GERB! 

Д. Хаджидимитров

Спекулантът на републиката

Помните ли, на времето имаше един чичка с тънка бяла брадичка, наричаше се Чичи Баба. Твърде странно име за българин, странно, но напомняше за Али Баба и неговите 40 разбойници. Само дето те бяха не разбойници, а министри с предводител - твърдоглавия Жан Виденов. Та същият този чичка Чичибаба, беше турен от Жанката за министър на земеделието и храните. Той, заедно с шефа си се превърнаха в едни от най-одиозните и псувани управленци в 1300 годишната история на България. Тези хорица докараха невиждана хлебна криза в родината, и то без война (и слава Богу), в края на 20 век. На всичкото отгоре, предното лято, имаше необичайно богата реколта от жито в Отечеството. Ще питате защо...
Защото Чичката Баба разреши на червените зърнобарони да изнесат и продадат цялата 2.5 млн. тона житна реколта зад граница и "населението" остана само на военновременни запаси. Извиха се огромни тлъсти опашки за хляб, бяхме пред прага на истинска купонна система от военно временен тип, магазините, макар и частни, останаха без зареждане откъм тестени изделия. На всичкото отгоре, последва цунамито на банковите фалити и бруталното ограбване на скромните народни спестявания, поради хиперинфлация, съвсем целенасочено направлявана и проведена от Тодор Вълчев и Димитър Костов - тогавашните шефове на БНБ и МФ. Всичко това се случи в края на 1996 и началото на 1997 - за броени месеци...
Днес картинката е доста по-различна, но само привидно. Сега има един бивш кучкар, турен за министер на земеделието, който преди няколко години бе замесен в контрабанда на изгнило 20 годишно ирландско месо, но заедно със своите ветеринарни авери бе измъкнат от правосъдието. Този чевермеджия, седнал на министерско кресло, направи и невъзможното, за да може в България цените на храните да скочат със 150% само за 3 години при същите доходи на народа. Такова безскрупулно лобиране за хранителни картели и монополи не помним. Цялата му дейност до момента е подчинена на слугуване и сервилничене пред крупните хранителни спекуланти, наречени с гръмкото име "родно производство". То не бяха измислени "стандарти", комични "проверки" по пазарища и кръчми, въвеждане на тъпанарски изисквания към търговците по вериги и квартални колониали, сугестиране на драстично по-високи цени на всичко, откровено "рамо" за прословутата Великденска спекула с яйцата, когато Мирката забрани вноса на полски яйца, и какво ли не още. Плодовете от дебелашката дейност на земедел министера не закъсняха - всички основни съестни продукти в България поскъпнаха поне двойно. Своите пъклени дела в ущърб на народа, видният герб партиец Миро Леша извършва под ласкавия бащински поглед на своя патрон, който понякога го преметва с джудистка хватка на някой чуждоземски персийски килим по време на държавно посещение..Днес, на дневен ред е отново хлябът..Но Мирката не спи, той бди, твърдо е стъпил на своя боен пост - Спекулант номер 1 на републиката!

Д. Хаджидимитров

The Big Job

      Гледахме откриването..Голям замах, много мангизи, десетки милиони паунди, профукани в най-голямата за десетилетия рецесия в Обединеното кралство - резултатът: пищно тържество на маниакалния британски роялистичен кич! Вездесъщият Бонд, "забра" кралицата от Бъкингам и после я пусна като рекламна листовка от вертолетчето под ведрия мах с бастуна на "оживялата" чърчилова статуя! Безвкусен комиксов клип на BBC, целящ евтин комплексарски ефект на патриотарство и единство на нацията.
            Режисьорчето се беше попрестарало здраво, за да спретне импозантното и кичозно зрелище, изпълнявайки указанията на огромния пиарски щаб на двора, възползвайки се от възможността за излъскване на поовехтелия имидж на Royal family. Хилядите (повечето чернокожи) статисти не спряха да рипат безмислено под звуците на еклектичен брит поп и рок, изпълнявайки абсурдната клоунада на шоуто, което трябваше да поизпере помътнелия исторически образ на една умряла империя. Спектакълът беше замислен като подчертано "образователен", като акцентът беше върху огромното значение на английската индустриална революция, сякаш на хората по широкия свят никога не им е втълпявано в училище колосалното значение на английските манифактури и фабрики с вонливи комини, бълващи черен дим и сажди през викторианската епоха, когато човешкият, по точно - детският живот не е струвал пукната пара - справка - Дикенс. А горката кралска медицинска служба зае 60% от шоуто, сякаш това е професионалната реализация на половината поданици на нейно кралско величество. Добре, че беше Роан Аткинсън да отмие малко отегчението от тегавата самодейна театралност на огромната бутафория. На финала, "вечната амбър" - сър Пол Макартни, позамаза претруфената парадна вакханалия на едно гигантско, но доста безвкусно шоу, реализирано по тексаски образец, изпявайки една от най-известните "класи" песни на ливърпулската четворка. Успех на спорта и мира!

Д.Хаджидимитров

България вече не е същата!

Трагедията за всички нас е голяма! България вече не е същата! Нека Господ се смили над загиналите невинни жертви и да накаже чудовищата, наречени терористи, да раздаде възмездие над пъклените поръчители на това жестоко, никому ненужно, зверско убийство! 

Тези обаче, от които все още зависи сигурността на родината, е редно поне малко да се замислят (ако имат с какво) и да спрат презглава да дават тъпи изявления, да спрат най-после да сипят едно след друго смукани от пръсти оправдания и увъртания и да се заемат здраво за работа, ако могат. Така само прозира пълното им безсилие и непригодност, дори се мъчат да си правят поредния гротесков пиар. Защо никой не е заподозрял този терорист, той телепортирал ли се е у нас, нали пазехме най-добре граници в ЕС, защо на едно летище, което очевидно е потенциална мишена, не са били взети по-специални, превантивни мерки, нали има антитерористични разузнавателни отдели, защо на този претъпкан паркинг не е имало елементарна охрана, защо там се мотаят съмнителни типове с претъпкани с експлозиви раници? В Сарафово "служители" на МВР няма ли? Да не би да са били на плажа? Трудно е да се повярва, че това изобщо се е допуснало по един толкова левашки начин! Не се чуха и слова на изказано съболезнование, поне не и в медиите..Пак слушаме за "лица", за това, че не можело да се пазят всички?! Че сигналите и предупрежденията от зимата "нямали нищо общо със случая", че нямало "оперативна информация", че никой не ги бил предупредил?! Сякаш терористите предупреждават с покани. Не знам докъде ще стигне този театър на абсурда! Това е пълен провал. Но с трагични последици.

 Д. Хаджидимитров

Демократическа кончина

Не мога да си представя автентичен седесар, истински антикомунист, който ще приеме дори и намек на идеята да бъде подлога на ГРЕБ! Истински седесар, който ще приеме да чиракува и ще се прегърне с министри и функционери - деца и внуци на АБПФК, партизани, полковници от НМ, платени партсекретари, платени секретари на ДКМС, партийни номенклатури на БКП и ДКМС и тям подобни! Партия, която словоблудства и лъготи като за световно, която за 3 пълни години комфортно управление отряза 1000 трикольорчета, но народът панически се изселва от родината? Власт, която принуди младежите да правят аналогия с режима на Тато и самоотвержено да се отдадат на барикадата Орлов мост? Власт, която допусна майките да протестират с децата си против отнемането на мизерните им детски помощи? Управляваща партия, наложила повсеместната калинковщина и некомпетентност, вопиющото безхаберие към социалните проблеми, изселването на народа, хвалипръцковщината и невиждания волунтаризъм на "новото", на дянковските нововъведения и абсурдни финансови импровизации, на десетките незаконни "закони", прието от придатъчното мнозинство на случайниците, наречени с гръмкото име "парламентарно мнозинство"? Администрация, която се провали тотално по най-важната тема - истинската евроинтеграция и приемането ни в Шенген? Изпълнителна власт, която се опитва да се налага над съдебната? За която показността е издигната в култ? Кой нормален демократ ще асистира на групировка, за която целият свят гръмна със съмнения за мафиотско потекло? Кой свободомислещ ще обслужва котерийните интереси на лобисти, загърбили проблемите на народа в услуга на монополисти и олигарси, на забогатели мутри и мутреси, на назначени милионери? Това е гавра с историята на демократична България. Всички опоненти потриват ръце, защото сам СДС си сложи въжето на шията! Бог да пази България!

Д. Хаджидимитров

In Memoriam Jon Lord (1941-2012)

     Отиде си великият основател на легендарната група Deep Purple... Джон Лорд ни напусна завинаги от този грешен свят! За нас, хората отвъд желязото, такива титани на рок-културата бяха и означаваха само едно – свобода на личността и волен, бунтарски дух! Макар че ние никога не успяхме да станем докрай част от неговия свят, дори и в душите си!..В онези славни времена на Уудсток и Джими Хендрикс, рокът беше бунт, позиция и революция. Днес вече нещата са променени, доминира Златният телец.

      Джон Дъглас Лорд беше духовният водач, патриархът на хамонд органа в рока, първият класически пиaнист, който поднесе на шокирано-очарованата публика симфо – рок концерт през далечната 1969... Основана през 1968 г. от самия Лорд и барабаниста Йън Пейс, групата Дийп Пърпъл е един от колосите на новаторската, тотална вълна на хард рока. Джон е постоянен член на групата от нейното създаване до оттеглянето си през 2002 г. Пианистът  допринесе за раждането на най-влиятелните хитове на групата като „Smoke on the Water" и „Child in Time".

         Великият британец ще остане в историята с неповторимия си, класически стил на интерпретация и незабравимите си барокови сола в парчета като Speed King, Burn, Lazy и Stormbringer. Еднo от най-значимите му произведения е композираната от него оркестрова творба „Concerto For Group And Orchestra", която бе изпълнена за първи път в „Роял Албърт Хол" през 1969 година.

         Работата му включва проекти с „Уайтснейк", "Рейнбоу", Йън Пейс, „Аштън енд Лорд", „Артуудс" и „Флауър Пот Мен". Той е гостувал два пъти и в България. На 30 октомври 2010 г. хора от всички възрасти препълниха зала 1 на НДК в София за концерта на прочутия рок музикант. Заедно с Кийт Емерсън и Рик Уекман, Джон Лорд е един от първите новатори в рока, адаптирали своето академично музикално образование към рок музиката. Джон Лорд пръв прозря, че симфоничната музика и рока има как да бъдат съчетавани и то по един неповторим, божествен музикален начин. Направи го още в далечната 1969 година! По-късно постоянно втъкаваше умело барокови и класически музикални мотиви в солата на своя хамонд орган! Един велик композитор и новатор на великата хард рок музика! Беше приятел и на България. Завинаги ще останеш в паметта и сърцата ни, Джон!

Д. Хаджидимитров

Приказка за кризата

        Имало едно време една нещастна Криза. Тя била стара, съсухрена и самотна, не излизала от дупката си. Един ден положението станало нетърпимо и тя решила, че е крайно време да се поразкърши. Измъкнала се полуживата Криза от леговището си, протегнала се стенейки и хукнала да се рее по широкия свят, яхнала вятъра  на промяната. Обикаляла страни и континенти, скитосвала се къде ли не, опустошавала държави и огромни градове, ошетала дори паланки и села...Минали години, изредили се какви ли не картини пред очите й, видяла и бедни и богати, нещастни и ведри, грозни и прекрасни, глупави и хитри, навсякъде първом я приемали, а сетне я отхвърляли.

       Времето минавало, сезоните се сменяли..Една сутрин, Кризата се събудила и със сетни сили се изправила на крака, умората и изтощението си казвали думата. Тогава тя решила да се усамоти, била съсипана от изтощение и преумора. Време било да се завърне в къщи. Събрала Кризата последни силици на две-на три и се затътрила назад. Минало доста време, тя била на предела на силите си, пътят сякаш я довършил. Една вечер, съсипана от дългия преход, тя заспала внезапно и непробудно. На другия ден, Кризата се събудила от невъобразим шум - гюрултия до Бога! Биели тъпани, пищели зурни, викали и пеели хора, виело се кръшно хоро! Ококорила се Кризата и се повдигнала плахо. Приближила се предпазливо до един човек и кротко го попитала:

- Какво е това, човече?
-Сватба, бабо, сватба вдигаме на мегдана!
-А къде сме, чедо?
-В България, на Балканите, ядем и пием, че това само ни остана в тези трудни времена.
-А кой е министер на финансите, бабиното?
-Един момък от Америка, бабо, наше момче - Дянков Симеон!

       Широка усмивка се разляла по сбръчканото и намръщено иначе лице на Кризата. Забравила умората и изтощението тя, даже й се приискало да се хване на хорото!
-Ех, живот! - процедила през зъби радостно Кризата - пътуваш, скитосваш, но в къщи си е най-хубаво! И понеже понаучила и малко английски по време на дългите си митарствания и скитане по широкия свят, изкрещяла:
"East - West, home is best! "

Димитър Хаджидимитров

Чистачката на българската олигархия

Модерната епоха радостно ни натресе един интересен феномен. Животът вече удивително се стреми да прилича на киното. А не е обратното, както трябваше да си бъде в спокойните времена, където левите си бяха леви, социалистите социалисти, десните десни, фашистите кротко се обличаха с рокли нощно време и така облекчаваха наранените си души, а светът беше с една идея по-подреден, отколкото е днес.

Днес вече всичко прилича на кино. Животът откри, че изкуството е по-ценно и започна да го имитира до такава степен, че границите на фантазия и реалност се заличиха. Това е основния проблем в разбирането на днешната ситуация. Тя просто по нищо не се отличава от наркоманско видение.

През 1992 година американският режисьор Джон Бедъм снима филма „Point of no return”, преведен на български като „Терористката”, който е американски римейк на френския трилър „Никита”. Главната роля в него е поверена на Бриджит Фонда. Тя е наемен убиец към мистериозна организация, пуснала пипалата си навсякъде. А, когато извърши своята поръчка, организацията изпраща специален човек, наричан през цялото време Чистача, който трябва да заличи следите от местопрестъплението, да унищожи всяка следа, да изтрие абсолютно всичко, все едно абсолютно нищо не се е случвало. Във филма ролята беше поверена на Харви Кайтел – уникален актьор, който в краткото си появяване успя да визуализира цялата мерзост на всичко, което се случва.

Днес, оказва се, много хора в България искат да бъдат Чистачите на олигархията. Продават се доброволно, защото корумпираната обществена среда е създала добър материален имидж на тази слугинска роля. А напоследък най-често в нея можем да видим да играе един човек – социоложката Мира Радева.

България има изключително парещ проблем с истината. Политическите и икономическите елити лъжат толкова много, че страната съществува в състояние на постоянен ступор. И беше така до един вълнуващ миг – мигът, в който разгневени хора блокираха „Орлов мост”, за да поискат властта да спре закона за горите, написан и изработен в услуга на 5-6 видни бизнесмени, чието влияние като радиация от Чернобил плува над цялата страна. Раздраното от лъжи и корупция общество реши да поиска истината. Това очевидно сериозно стресна всички, които мислеха статуквото за бетонирано. Трябваше няколко хиляди души да се съберат на едно място и да кажат „не” на властта, за да се събудят всички останали мафиотски инстинкти на елита.

Първо – организираха контрапротест. Театралната поза на бунт на едрите собственици на земя беше толкова нелепа, че не успя да изпълни драматургично поставената цел. Комичността на усилието надделя над неговите политически цели. Участието на депутати от ГЕРБ в шоуто пък допълнително остави усещането за подмолен политически механизъм, за пореден път да бъде подрито отвътре усещането за истина на хората, да бъде унищожена чрез абсурд светлата идея, че един протест може да промени света.

И когато това не успя, а рухна като акция на МВР в съда, олигархията се обърна към своята любима Чистачка, към жената, на която винаги могат да разчитат в кризисни ситуация, към господарката на театралната социология, към повелителката на лъжите, към вещицата за спешни поръчки – Мира Радева.

В проучване направено буквално от днес за утре, чиято основна трудност вероятно е била как да се нагласят резултатите така, че да галят туптящото финансово сърце на властта, МБМД обяви, че протестиращите от „Орлов мост” били хора с объркани глави.

Законът за горите бил много добър, възторгна се Радева, а неговата единствена грешка всъщност е, че просто не го обяснили както трябва.

Прелест. Очевидно в света на тази извратена социология протестът просто е бил акт на колективна лудост. Объркани хора, които блокирали важно кръстовище, но без да знаят защо го правят. Нормалната власт срещу изперкалото общество. Точно това ни казва Радева. Ако сте претръпнали от лъжи, а това е съвсем естествено, отново ще повторя нейната теза – властта е направила нещо добро (подарява планините на едрия бизнес), а хората са луди, защото се противят срещу това.

Поръчката, която Радева изпълнява, съвсем не спира дотук, тя все пак е пратена като чистач, който трябва да заличи следите от престъплението и да го обясни по романтичен начин. Отказът на държавата от планиране и изготвяне на стратегия за районите направил така, че предприемачите да бъдат възприемани като грабители на природата, възмущава в кресчендо социоложката. Мисля, че точно тази фраза трябва перфектно да обяснява кой е поръчал това изследване и какви са неговите цели. То е направено и обявено в този момент, защото едрите предприемачи за първи път се изплашиха сериозно. Просто видяха, че общественият натиск няма да позволи да получат и тази част от България като част от техните странно натрупани богатства.

В обслужването на интересите на олигархията Мира Радева тръгна да разпространява и откровени лъжи – като съобщената от нея информация, че 60 процента от територията на България са защитени земи.

Но нима някой се учудва? Кой е чувал истина в България през последните 20 години? България е странен обществен експеримент – страна на постоянната лъжа, където лъжите се опровергават чрез нови лъжи и така се ражда усещането, че хората не са господари на собствените си животи. Това е нещо като виртуален свят на безкрайното лъготене и на постоянно сменящи се Чистачи, които трябва да подхвърлят лъжите с неизтощима страст, защото иначе киномагията ще се изпари.

Хората са в постоянна кръгова отбрана от перманентните лъжи. Това, което Поръчителите на социологически изследвания не са разбрали е, че обществото разви резистентност към постоянната измама. Хората вече знаят как да разпознават корпоративните интереси, които ще ги ограбят за пореден път. И поради тази причина Радева е човек от миналото. Тя можеше да свърши работа в някоя от предишните епохи от натрупването на нечисти капитали и черна карма. В момента тя е просто една комедиантка, която губи последните остатъци от обществен авторитет.

Времената са странни. Пред нас се разпадат картонени хора. Диана Найденова изпуши и се оказа просто една телевизионна истеричка. Мира Радева тръгна да ни внушава, че сме щастливи и че сме с объркани глави, и се разконспирира като обществен вредител. Лъжите просто вече не работят. Чистачите не могат да си вършат работата, защото вече нищо не е такова, каквото беше.

С това не искам да кажа, че се е осъществила революционна промяна. В това вероятно не вярват дори и авторите на няколкото свръхраздути и патетични есета за новото поколение по улиците, които успешно ме отказаха от четенето на есеистика за близкото десетилетие.

Промяната е в това, че хората се изтощиха от лъжите. Разпознаха своя враг и неговите чистачи. А това никак не е малко.

Ама сериозно, не е малко.

Александър Симов

Русофобията - един жалък анахронизъм, а не патриотизъм

           Омръзнало ми е да слушам глупости за прословутите мужици, които се чудели от кого ни освобождават, защото българите сме имали кокошки и кози, крави и свине! Това се повтаря като мантра от патологичните русофоби при всяко споменаване на 3 март или тема, свързана с руснаците. Чудели се, но после бързо са разбрали при битката за Плевен. Аман! Всичко е ясно, Захари Стоянов и Стамболов са били напълно прави, искали са всичко да си организираме сами, отвратени от високомерната руска администрация на Временното руско управление, което се оглавява от императорския комисар Владимир Черкаски, ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“, а след неговата смърт през март 1878 година — от Александър Дондуков-Корсаков, на когото не ние сме озаглавили булеварда на Ларгото, а хора живели и мислели много преди нас. Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.
            Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създаденият през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Тодор Икономов, Константин Стоилов и други, които волю неволю са придобили маса знания за администрирането на една държава по тогавашните стандарти. Не сме чули никакви антируски изявления нито от Богдан Филов, нито от проф.Шишманов, нито от Мушанов, Малинов или Ляпчев. Нищо антируско, макар че основания е имало, не са казали нито Героят от Сливница, Княз Александър Батемберг, нито Фердинанд, нито цар Борис Трети, дори и след началото на войната на Хитлер със Сталин, макар че бяхме съюзници с Германия. Нито един български войник не е изпратен на Източния фронт, за което заслугата отново е на цар Борис Трети. Същите тези българи, както е добре известно са станали най-големите държавници на Третото българско царство. Както и безсмисления спор за 3 март, така и тази тема сблъсква страстите на русофили и русофоби, но истината е безкрайно проста - ако бяхме постояли още в прехвалената Османска империя, нямаше да ни има или щяхме да сме номадско племе без държава по подобие на кюрди и арменци. Не че сега процъфтяваме, но това е друга тема. Да се смесват двата периода и кой какво е оставил, това граничи с лудост, много ясни са както поразиите на комунизма и производните му, така и последиците от динамичните исторически превратности, войните и катастрофите на 20 век. Но няма как, не е редно и е пълно безумие ние да се опитваме да ревизираме възгледите, въжделенията и решенията на нашите велики предци от следосвобожденска България относно 3 март, паметника на цар Александър Втори, храм Св. Александър Невски, Паметникът-костница на в. Шипка, руската черква в с. Шипка, Докторския паметник, Руски паметник и какво ли не още! Омръзнало ми е да слушам бръщолевенията на болния мозък Пламен Цветков, според който Русия не е трябвало да ни освобождава, а да си стоим до младотурската революция в Османската империя. Според него би било по-добре да бъдем изклани като арменците. Повече от ясно е, че Съветска Русия, сталинизмът и болшевизмът, т.н. Народен съд нанесоха унищожителен удар по нацията ни, но да се изповядва крайна форма на русофобия е болестно състояние!

Димитър Хаджидимитров

По повод на една професорска теза

          Наскоро четох част от дописка за някой си професор в БАН на име Щелиян Щерионов (звучи странно и нетипично за българско име) под заглавие "Как са живели българите в Османската империя", в чието научно изследване се възхвалява житието-битието на народа ни тогава, сякаш петте века турско робство са били обсипани с цветя, рози и благоденствие. На фона на трагичните съдби на титаните в борбата за национална независимост Левски и Ботев, на Бенковски и Бачо Киро, на Батак и Копривщица, на Перущица, на паметта за легендарните комити Хаджи Димитър и Стефан Караджа, отдали убедено и безропотно младия си живот за глътка свобода, е меко казано неуместно и позорно да се възхвалява и смекчава присъствието ни като народ в Османската империя, да се търсят някакви смукани от пръсти "бонуси", бих казал, че това е повече от възмутително! Да се забрави Вазов с описанието му на народните въжделения по онова време в неговия епохален роман "Под игото" е дори кощунствено! Нима това е плод на неговата фантазия? И в него ли се усъмнихме?
           Няма как сърби, хървати и унгарци да говорят за австрийско владичество или робство, тъй като те са били култивирани, а не потискани. Вярно е, че султанът позволява известни свободи към края на 19 век, извоювана е Българската екзархия в 1870 г. с първия Временен съвет на Екзархията, който избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Дадени са някои духовни права - открити са читалища и училища, построени са черкви, (Народното читалище и класно училище в Копривщица и църквата Св. Успение Богородично в Пазарджик са построени през 1837 г., когато е роден Апостолът на Свободата Дякон Васил Левский), всички тези завоевания на духовно извисени българи са се дължали основно на икономическа необходимост от богатството на трудолюбивите и изкусни български занаятчии и търговци, един Ослеков, съратник на Бенковски от Копрившица дори е бил "беглик", т.е бирник, на държавна служба на ОИ, но също е загинал като герой, хвърлен в зандана. В Цариград П.Р. Славейков и цяла плеяда образовани българи са издавали вестници и книжнина, а спорът за установяването на българската национална църква продължава цели 40 г. Започва през 1830 година и завършва на 28 февруари 1870 година когато със султански ферман, издаден в Цариград, се узаконява възникването на българската екзархия. Това обаче по никакъв начин не отменя националното съзнание на българите за това, че са били под робство, тъй като поробителят е бил духовен, верски и до голяма степен икономически.
          Професор Вера Мутафчиева говори за икономически възход на българите още през 17 век, тъй като султанът е прозрял качествата на българите - трудолюбие, предприемчивост, упоритост, и се е нуждаел от плодовете на техния усилен труд, в контраст с по-мързеливото и бедно турско население. Не случайно големите ни дейци - Константин Величков, проф.Иван Шишманов, Константин Стоилов, Богдан Филов, Никола Мушанов, Александър Малинов и много други млади българи в края на 19 век, още преди или непосредствено след Освобождението са завършили университети в Швейцария, Франция, Германия, успели са, защото техните бащи са можели да си го позволят, защото са отделяли всичко, за да ги изучат, но това е ставало с техни собствени средства, а не с османски стипендии. Вярно е и, че мужиците са били шокирани от благоденствието на българските селяни през 1877-78 по време на войната, която ние с право считаме за Освободителна, защото малко по-късно е възстановено Третото българско царство. Но да се говори за някакви ползи от битието ни на поробен духовно народ в рамките на загнилата Османска империя, граничи с безумие. Ако е била толкова хубава, защо самите турци си я разграждат, в резултат на което Кемал Ататюрк поставя темелите на съвременната, проевропейски ориентирана турска република, която и до днес изповядва въжделения, амбиции и мераци да се европеизира, та дори да стане пълноправен член на ЕС?
         Не бива обаче да се отрича, че икономиката на Турция е във възход от доста години (около 15, ако не се лъжа), съседни държави сме и това до голяма степен е основание за респект. От друга страна е напълно неприемливо за националния манталитет на българина, да се минимизират страданията на българския народ преди Освобождението и да се отрича съзнанието на нацията ни по отношение на турското робство. Това е твърде безотговорно пред поколенията, а още по-недопустимо е подобна теза да се прокламира от титулувани учени, това граничи с духовно и национално престъпление. А съвременните отношения с Турция, никой не оспорва, трябва да са добри и ползотворни.

Димитър Хаджидимитров

Властта произтича от народа, а олигарсите - от властта..

         Забележете! Най-стриктното и безкомпромисно законодателство в България е онова спрямо гражданите, в техен ущърб: събиране на задължения, запори на заплати и сметки, отнемане на доходи и недвижимо имущество, дори затвор за обикновените хора, които нямат никаква вина, че управляващата каста ги излъга за "възходящото" развитие на държавата и невиждания "икономически ръст", а банковите политики на измамата и "зарибяването" на плебса за лесни пари, под ласкавия поглед на държавните банкови шефове, буквално принудиха народа да се набута с всевъзможни кредити, за да развива "бизнес" или да си купи "ново строителство", наивно повярвал в т.н. бурен растеж. Целта беше друга - пълното му заробване! Така наречените "колекторски" фирми, служещи на привилегированата каста на съдиите-изпълнители процъфтяват, а хората, останали без доходи, масово се изселват от родината (около 50 000 на година!), пред очите ни се разпадат най-социално значимите сфери, напълно опустошени откъм кадри - здравеопазването и образованието на младежта! Това са само част от най-значимите "постижения" на властта.
           Сега е времето на безпрецедентния, откровен и дори циничен протекционизъм в полза на олигарси, банкери, монополисти и забогатели мутри. Невиждан лобизъм в ущърб на народа върлува в хиперактивната, дори трескава законодателна дейност на властимащите днес:  предложените наскоро промени в Закона за горите, данъчното законодателство, отнемането на фундаментални права върху частната собственост, под благовидния предлог за прословутата "солидарност" в импотентната и проядена от корупция здравно-осигурителна система, всичко това се прави в интерес на върхушката. Цари невиждана корупция и информационна търговия, която дори и за страна като нашата, където това се смята от ЕС за балкански специалитет, за нещо "нормално", идва в повече на всички почтени хора от малкия бизнес и тези на наемния труд, който не струва пукната пара за новоизлюпените магнати - нерешеният случай с кърджалийските металурзи е повече от скандален! Там обаче прословутата солидарност не сработи, а фиаското на синдикатите беше пълно.
         Вижда се безпрецедентно потискане правото на информация във всички сфери, дори в училищното образование (резултатите от матурите мистериозно изчезнаха яко дим от сайта на МОН), напазаруваните медии, повсеместната цензура и автоцензура, двойните стандарти в правораздаването, вопиющата некомпетентност на администрацията, която роди нов термин - "калинковщина", издигане в култ на телефонното право и то напълно безсрамно признато дори от Първия, отвратителното сервилничене на "водещи журналисти" пред силните на деня, демагогията и лицемерието - всичко това стана неотменна част на всички нива и за всички все още пребиваващи на наша територия.
        На този фон, за цели три години, народните представители успяха единствено да прокарат един мижав текст, който парира безумните, антинародни клаузи в договорите с мобилните оператори, позволяващи безгранично подновяване на грабителски такси и цени за тези услуги. Но има надежда! Децата на България, младите и умни хора в родината са наясно с тази властова вакханалия, те са възмутени и разгневени, за тях режимът е като Татовия, те не знаят какво е комунизъм-канибализъм, но за тях и днешното време играе подобна роля, има светлинка в тунела! Дано да не е само от идващ насреща влак на БДЖ...

По повод едно интервю на Калина Андролова

Прекрасен пример за гъзодавството на интелигенцията е класическият клакьор, конюнктуршчик и службогонец, столичното пике Гого Папионката, вечно плямпащия глупости, шефа на серСЕМ, постоянно и охотно поставящ се в услуга на властта и силните на деня.

 Въпреки това, аз мисля, че не бива да се обвиняват за културния упадък на нацията и младежта, обикновените учители, лекари, инженери, културни дейци, а тези, които са на високи и влиятелни постове, министерствата на образованието и културата, такива като Николай Василев - Голямата водка, бивш министър на просветата, съсипал дисциплината и реда в българското училище, въвел "мултикултурните" модели на Шорош, разграждащи националното самосъзнание, Владимир Атанасов - бивш министър на просветата, въвел идиотските и превзети, ексцентрични учебни програми по български език, обричащи на вопиюща неграмотност българските деца, Ламбо, който само обикаляше коктейлите и банкетите по света или сегашния уникален "находчив" простак с вечен алкохолен глад - Веждю, (Боян Радев би бил по-добър министър на културата, и той ходи с уиски и пура в ръка, но поне е познавач на картини), но пък от друга страна, не можем да обвиняваме за профанизацията и културното опростачване в България, изтъкнатите светила - елита на културата ни - акад. Васил Казанджиев или Никола Гюзелев, например, нямат капчица вина за чалгизацията, циганизацията и въздигането на субкултурата в ранг на национална такава. Виж - лайното (навремето Костов го нарече публично негодник, явно е имало защо) Стефан Димитров и жълтурната халтурна медийна среда - може и трябва да бъдат обвинявани!

Денят на България

Светите братя Кирил и Методий, спонтанно канонизирани от целия български народ, а до голяма степен и от много други славянски народи, на първо място от руския народ, чрез своите велики духовни будители, руските писатели - Толстой и Достоевски, а по-късно и от великия руски езиковед академик Дмитрий Лихачов, ясно произнесъл сакралните думи пред света за нас: Държава на духа! - едва ли светите братя са осъзнавали, че на тях дължим и днешното си съществувание, българската идентичност! Заради нея и културната си история, заради велики люде като Киприян Българина и Отец Паисий, заради просветители като Софроний Врачански и възрожденските ни писатели, България все още я има, заради великите ни владетели като Симеон Велики и българските революционери като Ботев и Левски!
Затова ни приеха и в ЕС, а не толкова заради някакви европейски текстове в съвременното ни законодателство. Нямаше как Европа да мине без една нация, по-стара с хиляда години от нациите на великите европейски сили, една нация, която въпреки катастрофалните превратности в 1300 годишната си история е запазила името и идентичността си. 
Честит 24 май - ден на славянската писменост и българската просвета и култура!

Бутафорията "Азис" и селската чест

     Не обичам жълтите вестници. Чалгизират публицистиката с пошлост, лош журналистически стил и натрапено желание да произвеждат псевдогерои. Разбира се, не ги чета. Но онзи ден погледът ми случайно попадна на интригуващ анонс, поместен на заглавната страница от водещ „светски“ вестник. От нея ме гледаше шаржовата физиономия на костинбродското парвеню Азис, сместено до впечатляващото заглавие „Българите в Америка са като животни“. 

           Реших да прочета какво е разгневило женствения ром, за да произнесе подобна присъда. В пространно интервю със семпла мисъл и просташка риторика, палячото на чалгата разказваше за участията си в американски, и както става ясно от разказа, долнопробни пиянски клубове. Та тези зашеметяващи участия на Азис завършили със животински страсти и няколко побоя. Макар самообявилата се звезда да отрича, мелетата били предизвикани от неговата нова мъжка държанка Велизар, който не харесал освиркванията по адрес  на костинбродския „славей“.  Достатъчно основание за да чуем от перверзната уста на Азис обобщението, че мястото на  90% от българите в Америка е… на село. Много от тях били пияници, наркомани или се занимавали със слугинаж.

       Като се замисля, констатирам, че парвенюшките думи на Азис имат своята историческа логика.  Сбърканата костинбродска душа е сред символите на духовното и социално унищожение, осъществявано в България през последните двадесет години. Народецът бе подложен на свирепа мутризация и чалгизация. А чалгизацията не се измерва само с натрапване на кръчмарската музика. Нейните пипала проникват дълбока в душите, разяждат морала и възпитават пошлост, безнравственост и вулгатарната убеденост, че животът е апетит, жажда и нагон. Азис е сред пилигримите на тази псевдокултура – с визия, стил, изказ, послания. Ако в нещо този костинбродски самохвалко може да бъде лидер, то несъмнено е простащината. Истински  фронтмен на глутницата интелектуални пигмеи, която с  упоритост руши духа на България.

        Ето от тази чалгизация на живота и бъдещето избягаха българските емигранти. Всъщност те избягаха точно от селянията, налагана от комиксови герои като Азис. Сред тях има много преуспели хора. Има стотици хиляди, които сигурно нямат доходите на Азис, но живеят достойно и доволно. Разбира се, има и слугинаж, пияници и наркомани, но те съвсем не представляват 90% от емигрантската диаспора. Допускам, че костинбродският грандоман е пял само пред такава аудитория. Защото хората с афинитет към култура и духовна стойност не биха похарчили пари и време, за да слушат ромския вой и махленските послания на Васко от Костинборд, Софийско.

         Истината е, че не българите в Америка, а Азис заслужава място на село. Защото неговата музика не се цени, слуша и адмирира отвъд балканската линия на бозата и шкембе чорбасъ. Заради такива като Азис, България не е просто духовна провинция, а селска общност по  отношение на европейската и световна култура. И ще останем такава, докато сме търпими към перверзните интелектуални полюции и селска чест на Азис и неговите производни.

Иво Райнов

Нов закон или пристъп на законодателно умопомрачение?

                           Как "калинките" пишат закони..  

 

   Предстои гледането в Народното събрание на законопроект за нов Закон за детето, на който повече ще му отива работно заглавие - Закон против българското семейство! Безпрецедентен по своя антинароден характер, този бъдещ закон има за цел на разгради окончателно остатъците от духовна ценностна система у българската нация. Трескавата подготовка на крайно обтекаеми, хлъзгави и некомпетентно формулирани (а може би напълно преднамерено) понятия и термини в текста на проектозакона говорят единствено за срочна поръчка от външни фактори, провеждана под носа на дремещата, безхаберна и упоена от "успехите си" самовлюбена държавна администрация и парламентарно мнозинство.

 

          Няколкото развихрили ли се млади, хиперактивни държавни чиновнички от Агенцията за защита на детето, се задъхват една през друга да обясняват в пространни интервюта, предоставени им от сервилните медии, колко "модерен и актуален" (какви думички само) ще бъде новият закон, колко силно ще ускори развитието на българските деца, според тях безнадеждно изостанали в това отношение и ще разшири до непознати "параметри" техните права.
          Престъпното и безотговорно отношение на тези псевдо ковачи на нови, безумни закони явно не знае предел, тъй като те старателно са се погрижили да затрият и най-малък полъх на намек за правото на истинските родители дори и да дръзнат в мисълта си да възпитават или въздействат на собствените си деца!
          След явния провал на държавната администрация да реши проблемите на децата без родителска грижа, тя насочва хищнически поглед към децата в семействата, за да разруши окончателно и без това крехките устои на традиционно българските семейни ценности.
          Но нека хвърлим поглед върху това какви права смята държавата да си въздаде, за да изпълни поставената й поръчка за доунищожаване на българската национална идентичност не само в социален аспект, а и в семейната клетка:

1. Ще консултира детето ви БЕЗ ВАШЕ ЗНАНИЕ по психологически, медицински и правни въпроси по всяко време и без оглед възрастта на детето;
2. Ще представлява детето ви, ако и/или когато то ПОЖЕЛАЕ ДА ВИ СЪДИ, винаги когато то реши, че ВИЕ, СОБСТВЕНИТЕ МУ РОДИТЕЛИ, КОИТО СТЕ ГО СЪЗДАЛИ И ОТГЛЕДАЛИ, уж нарушавате правата му, а след навършването на 14 г. може да ви СЪДИ и ЛИЧНО!
3. Децата ще бъдат задължително обучавани от МОН още от детската градина как се прави секс и аборт (важното било да бъде "безопасно"), като при това ще му осигурява закрила срещу дискриминация, заради евентуалната му различна сексуална ориентация!
4. Ще бъде ЗАБРАНЕНО на родителите да оказват каквато и да е била форма на принуда върху децата, за да можели те "свободно" да формират своите възгледи извън семейството, при това родителите са длъжни да толерират различията, доста абсурдно, нали?
5. Ще се инспектира неограничено по всяко време вътре в семейството как родителите възпитават децата си и ако това не се хареса на някой малоумен или свръхамбициозен държавен чиновник, той може да даде предписание, че вие сте във "вреда на неговото развитие" или "се уронва достойнството на детето", или сте "против най-добрия ??? му интерес", или не му се осигурява "най-високият достижим стандарт", или не осигурявате добро "емоционално развитие" и прочие идиотски и двусмислени формулировки, вследствие от което започва бърза извънсъдебна процедура по отнемане на родителски права и даване на детето на приемници или осиновяване у нас или в чужбина.
6. В горния случай биологичните родители са длъжни да заплащат разходите по отглеждането на детето на новоизлюпените квазиродители - приемниците, които ще бъдат избирани от вездесъщите държавни "служители" от съответната раздута администрация, по всяка вероятност структура на АЗД към социалното министерство.

        Този закон ще създаде, а явно това е една от основните му цели, безпрецедентни условия за изнудване, клевета, корупция, трафик с деца и дори политически репресии, толерирани от държавната машина. Но най-важната задача е категорична - пълно разграждане устоите и темелите на българското семейство и хилядолетната българска нация!

         Поднасям най-официални извинения, ако прочетеното по-горе е предизвикало гадене или повръщане у четящите го!

Димитър Хаджидимитров

Една жестока истина на Разпети Петък

               Ние сме една от най-бедните нации в света. По-бедни от повечето държави от Третия свят. Към настоящата дата минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро. Ирак, който бе изравнен със земята от и все още е арена на военни действия и всекидневни терористични удари, може да се похвали с минимална работна заплата в размер на 146,91 евро. Манипулаторите на народна хранилка биха обяснили този факт с наличието на петрол в близкоизточната страна, но не биха могли да обяснят как в Ливан, където петрол няма, минималната работна заплата е 247,02 евро. В Босна и Херцеговина, която не е член на ЕС и скоро няма да бъде, минималната работна заплата е в размер на 164,09 евро. В Папуа Нова Гвинея, която е изключително слаборазвита страна и разчита основно на земеделието, където са заети приблизително 72 % от трудоспособните на острова, минималната работна месечна заплата възлиза на 141,70 евро. "Икономическият гигант" остров Вануату се радва на минимална заплата в размер на 213,70 евро. Трябва да се отбележи, че 80 % от населението на острова е заето в селскостопанския сектор, а Вануату не е офшорна зона. Тринидад и Тобаго - 176,88 евро, Сейнт Винсент и Гренадини 151,02 евро, Сейнт Китс и Невис - 387,20 евро, Антигуа и Барбуда - 337,92 евро. При цялото ми уважение към тези страни се оказва, че папуасите получават по-високи заплати от българския роб. Гражданите на Перу и Еквадор, които са в списъка на държавите от Третия свят, получават по-високи заплати от българските трудещи се, съответно 178,04 евро в Еквадор и 151, 42 евро в Перу. Всъщност минималните работни заплати в държави от Третия свят са по-високи от тези в една държава - член на ЕС и НАТО. Веднага възниква въпросът за цените на хранителните продукти и комуналните разходи в горепосочените държави спрямо България. Към 2011г. потребителските цени в Перу са 10,34 % по-ниски от тези в България, а като цяло покупателната способност на средностатистическия перуанец е с 22,36 % по-висока от тази на българина. Ако за ток, газ, вода и смет българинът харчи средно 140 лв. на месец, то за същите киловати ток, куб. м газ и вода и изхвърлена смет перуанецът харчи 73 лв. или почти наполовина. Еквадорецът, който взема цели 40 евро повече на месец, купува литър мляко за 0,61 евро, а българинът - за 0,92 евро. Ако цената на билета за градския транспорт в европейска България е 0,50 евро, то за жителя на Еквадор този билет струва 0,20 евро и т. н. Ние дори не влизаме в критериите за държава от Третия свят, защото и там населението живее по-добре от нас. Покупателната способност в Тунис, чийто народ се вдигна на бунт поради лошите условия на живот, беше с 11,93 % повече от тази в България! Покупателната способност на населението в Босна и Херцеговина е с 35,56 % е по-висока от тази в България! Покупателната способност в Чили е с 44,44% по-висока от тази в България! Жителите на Ел Салвадор имат 10,36% по-висока покупателна способност от българските граждани! Гражданите на Хондурас имат 82,61 % по-висока покупателна способност спрямо българите! Иранецът има 39,75% по-висока покупателна способност от българина! Йорданецът, който обитава пустинята и държавата му е една от най-бедните в Близкия изток, притежава 13,67% по-висока покупателна способност от нас! Без да е член на ЕС и НАТО, "македонецът" има 6,92% по-висока покупателна способност от българина! Боливиецът има 75,03% по-висока покупателна способност от българина! В Доминиканската република покупателната способност на местните жители е с 46,84% по-висока от тази на българите! В Малави (държава от южна Африка) е с цели 82,51% по-висока, в Мексико - 79,28% по-висока, в Пуерто Рико - 147,08% по-висока и т.н. Ние сме една от най-бедните нации в света. По-бедни от повечето държави от Третия свят.

Превзе ли чалгата културата през последните двадесет години?

              Масовата култура за жалост, особено в младежта, е много страшничка, защото те друго не знаят, такова чувство имам. Дано се лъжа. В последните години явно има някакво размърдване. Въпросът е, че интересът им към понятието култура - това е много широко понятие - някак си покрай битпазара на субкултурата чак от създаването на света - им стана единствено чалгата, текстовете на чалгата, маанетата и кючеците стават техния свят. Те не познават себе си. Те имат свят, но не го познават, защото битпазарът е потиснал другия свят, стремежа към другия свят и е дал пример, продал им е стока и той им я налага и като че ли тя ги засища. И те се примиряват. Горе-долу това е логиката на българския гласоподавател. Той си избира някаква глупост, която му се струва, че е вярна и се държи за нея и го мачкат, и го превръщат в маймуна, той обаче си... Това било инстинктът на народа за оцеляване. Да, нашият инстинкт е много интересен, опасявам се, че в много случай отиването на заден план на истинското опознаване на същината на човека, истинското разкриване на възможностите му, тоест високата култура на нещата, на принизяването й, на слагането й на подсъдима скамейка едва ли не, на някакъв по-долен ред в името на личния интерес, който го наричат партийния интерес, който става над всичко, това е фатално за един народ.

                 Уви, обаче в последните двадесет години това представление гледаме. Това е лошият опит от предишното време. Защото предишното време беше обвинено в това, нали? Само че предишното време беше постигнало някакво изясняване на своите критерии и вече в последните си години имаше високо ниво на капацитет - технически, културен, всякакъв. Сега за жалост в последните години самото изливане на вълната от капацитет български навън е огромно, което е също много страшно. Чета вчера във вестника бомбастично съобщение: 583 литра минерална вода в България се изливат в България за една секунда. Представете си количествата минерална вода, които има България, които са неизползваеми милион години. Сега, още през 1995 година, като бяхме в Америка с Катя Паскалева - вечна й памет! - да играем на представление „Кълбоовидна мълния" по Иван Радоев, прекрасна пиеса, тя се играе в Народния театър.

           Последната на Катя Паскалева. Играем там в Чикаго пред българите и те ме питат какво става в България. Това е през 1995 година, много мътно и трудно време си спомням. И те ме питат. Аз викам: „Какво да ви кажа за България? Вижте сега аз имам една теория за България. Теорията за минералната вода. България има такова количество минерална вода, което се излива по тротоарите, по улиците, така че България ще оцелее, защото колкото и да се излива, друго идва, извира". И сега чета това във вестника. Това е вече буквален факт, аз го дадох като метафора. А като буквален факт... това е страшничко, разбирате ли.
             
             Още една ваша метафора четох неотдавна. Описвате България като един моден подиум, на който като че ли дефилират седемте смъртни гряха.

              "Перпетум мобиле" Непрекъснато ги гледаме, да. Това ли е пиесата, която сме принудени за гледаме - без пари, но за наша сметка. Да, това е пиесата. За съжаление, така излезе. Така излезе и няма лек, такова усещане имам.

             Последният път, в който ако не се лъжа разговаряхме с вас, беше покрай казуса с Топлофикация. Вчера обаче се появи новината, че могат да ви закрепостят завинаги към парното.

Те са ни закрепостили поначало. Аз не си спомням тоталитаризма като такъв в онова време. Не знам защо, но не мога да го схвана, защото сегашният тоталитаризъм според мен е чудовищен.

             За монополите ли говорите?
 
                Да. Хората са свикнали с това. Има една приказка „Таковай, не питай". Един минава през една гора и „Таковай, не питай". Не казвам думата, че не е удобно някак си. Така са казали. Значи има нещо гнило в Дания, това е друга пиеса, но е същото. Има нещо гнило в Дания. Много страшно.




Стефан Мавродиев - актьор

Анатомия на бедността

           Гражданите на Република България са с най-ниски доходи не само в рамките на Европейският Съюз. Българите са по-бедни дори от гражданите на страни от Латинска Америка и Третият свят. Покупателната способност на нацията е една от най-ниските в СВЕТОВЕН МАЩАБ! Мизерията се е вкоренила трайно и безпощадно в живота, битието и всекидневието на българите. Изключително ниските доходи под формата на заплати в държавния и частния сектор, подигравателният размер на пенсиите и изключително високата безработица са белезите на днешния икономически модел. Основни стоки от първа необходимост като хранителни продукти и лекарства са по-скъпи от подобни в множество държави от Европа до 25%, докато в същото време заплатите в страната ни са средно с 8,7 пъти по-ниски от тези в ЕС. С най-ниските доходи в ЕС, българите са принудени да заплащат най-скъпите мобилни разговори, най-високите нива на лихви по кредитите, което от своя страна задушава българския бизнес и предприемачество. Лихвите по кредитите в България надвишават средно 2,5 пъти тези от държавите членки на ЕС. Факт, който сам по себе си лишава стотици хиляди млади български семейства от възможността да придобият свой собствен дом, или просто ги превръща в икономически роби. Горивата, електроенергията, водата за бита и топлоенергията отнемат практически 100% от финансовия ресурс на домакинствата! Роби в 21 век, които впоследствие попадат в лапите на обгрижваните и толерирани от законодателството и лобистите банки и кредитни институции, а после и в перфектно организираната дейност за принудително събиране вземанията на топлофикационните, електроразпределителните и водоснабдителните монополи. 
       
             Искам обаче, ДЕБЕЛО да подчертая, че абсурдно ниските доходи в България не са от днес или вчера! Генезисът на ниските народни заплати се корени в убийствения исторически развой на родината ни след Втората световна война, когато Голямата тройка - Чърчил, Рузвелт и Сталин, особено последните двама, решават България да бъде болшевизирана и предадена в сферата на влияние на СССР. Така се случва унищожителния за Отечеството Деветосептемврийски преврат, вследствие от което комунистите вземат властта и физически унищожават българския културен, интелектуален, политически и стопански елит чрез т.н. мероприятия на народната власт - Народният съд унищожава около 30 000 души, вкл. всички народни представители, членовете на 3 правителства, регентите и голяма част от командния елит на Българската армия, както и много обикновени търговци, занаятчии, учители, свещеници, които са изразявали несъгласие с насила наложената власт на т.н. Отечествен фронт, където комунистите - сталинисти са диктували всичко...Тогава започва онова, на което все още сърбаме попарата - принудително наложения т.н. социалистически строй.

           Българският народ е ограбван неколкократно чрез т.н. парични деноминации. Първото и най-унищожително ограбване, ведно с конфискуването на имотите, а по-късно и земеделските земи (нивите) на хората, е било извършено през 1947 година. С обмяната през 1947 г. се изтеглят от обръщение банкноти от емисии до 1943 г. Срещу старите банкноти и бонове физическите лица могат да получат най-много до 2 000 лв. в нови банкноти, което определя подчертано конфискационния характер на този акт.
На 10 май 1952 г. е въведена най-мащабната и скоростна парична реформа в България. Обмяната се извършва между 12 и 15 май. Курсът на лева е базиран на руската рубла: 1.70 лев = 1 рубла, а коефициентът на деноминация е 100:4. На 28 юли същата година е открит Българският монетен двор. С това сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната
След това идва и още една - трета обмяна на парите е въведена на 1 януари 1962 година. Съотношението е 10:1. Отново целта е ограбване на спестяванията на кътащия пари за черни дни българин!
На 5 юли 1999 година се извършва деноминация на българския лев, според закон, приет от 38 Народно събрание на 19 февруари същата година. Старите 1000 лева стават нов 1 лев. Българска народна банка пуска в обръщение нови банкноти и монети: банкнотите са с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, а монетите – с 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки. Всички банкноти и монети от старата емисия се приемат без ограничения като законно платежно средство до края на 1999 г, а след 1 януари 2000 г. като платежно средство остава само новият лев.

              Освен за банкнотите и монетите, деноминацията се отнася също и за:
всички имуществени и парични права и задължения;
активите и пасивите на предприятията;
ценни книжа и размера на акционерните дяловете;
размера на капитала, записан в търговския регистър;
всички платежни средства, чиято стойност се измерва в левове.

             Но най-опустошителното, брутално ограбване на българския народ в най-ново време е онова от ноември/декември 1996 г., проведено напълно преднамерено от шефа на БНБ и агент на ДС - проф. Тодор Вълчев и шайката на Жан Виденов чрез умело направлявана, непозната за България ХИПЕРИНФЛАЦИЯ! Тогава, буквално за месец и нещо, парите на хората се обезцениха с около 3000%!!! Държавата не си мръдна пръста, повече от 3 млн. домакинства изгубиха напълно спестяванията си. Крайната цел бе изпирането на валутата, раздадена от Луканов на верни хора от неговия клан под формата на кредити, както и изкупуване на безценица на крупна държавна недвижима собственост. Акцията по изкуствено предизвиканата финансова катастрофа бе проведенa под вещото ръководство на един пак образован в САЩ, "юноша буеден", младия финансов министър на твърдоглавия премиер Виденов -  Димитър Костов. След падането на кабинета Виденов, Димитър Костов се отдава на банкова дейност. От 1997 до 1999 г. той е изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, а след това - председател на УС на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на банка „Алианц България”. От юни 2005 г. Димитър Костов е член на УС и подуправител на БНБ, както и шеф на управление "Банково".

Димитър Хаджидимитров

НОВИ УСПЕХИ НА ВЛАСТТА

ПО ПОВОД НА НОВОТО "ЗАВОЕВАНИЕ" НА ВЛАСТТА - КАСОВИТЕ АПАРАТИ, ДИСТАНЦИОННО СВЪРЗАНИ С НАП

Това са пълни глупости! Всичкото Мара втасала, доходи като в Занзибар, огромна контрабанда, толерирана от същата тази държава, повсеместно двойни стандарти, чудовищна корупция от най-дребния чиновник до най-скъпата държавна поръчка, обгрижване на определени професионални съсловия, като нотариуси, адвокати, строителни надзори, счетоводна мафия, олигарси, монополисти, агрокартели, оператори-подслушвачи, и кой ли не още, раздаване на премии по най-подлия, тайничък начин, а в същото време разюздана инфлация и пълно социално безсилие! Тази държава ли ще превъзпитава нещастния българин?! Тя ли ще дава тон? Че този българин вече масово се изселва, затова НОИ е празен като текезесарски хамбар, където всеки изгребва като невидял, егати простотията чиновническа, човекът продава 20 чифта чорапи, плаща наеми, пълни гушите на чиновническата пасмина с огромни държавни такси в 100 измислени агенции, счетоводства за нищо, огромна документация за жалки обороти, а на всичкото отгоре го карат да купува нови прескъпи касови апарати - една от безкрайните маниакални идеи на властта за запушване на дупки, но с цената на народната мизерия. Накрая, всичките дупки ще бъдат запушени, но ще се отвори една огромна пропаст - тази на народа, него няма да го има! ДЕМ!

Драмите на една емигрантка

       Веднъж на няколко седмици ми се слуша само българска музика и българска реч по улиците. Не че ме интересува какво си говорят хората, а просто ей така, заради звуците и думите. Веднъж на половин година си спомням какво е да влезеш в заведение и да излезеш, миришейки и чувствайки се като пепелник. Това точно не ми липсва, но мризмата я асоциирам с нашенските кафенета.

              Всяка седмица си мисля за онази определена прясна буца сирене, която послушно ме чака в кварталното магазинче. Като завия ъгълчето и вляза в моето си блокче, в трапезарията ме чака мусака или картофена супа. Друг път пък баница, гъби, курабиики, домашен кекс.

 Само дето не ми липсва само храната. Бих казала, че ми липсват хората, но тези хора са семейството ми, защото, колко чудно, повечето ми приятели се разпръснаха из света. От една страна се възхищавам на хората, които остават в България и всячески се опитват да подобрят не само своя живот. От друга страна си мисля колко ли голям процент не са избягали чисто и просто защото нямат средствата. Живея си с утопичната мисъл, че някога ще се върна, че един ден ще имам достатъчно сила да се боря всеки един ден за културата, за отношенията между хората, за правата си. Същата борба, която уморява бългрите днес.

             Аз и повечето ми приятели си тръгнахме от България. Тези редове не са написани, за да изтъкнат превъзходството, на която и да е страна, а да покажат от какво съм уморена. Не е нормално на 19-20 години да си уморен от живота. Защото в държава, в която черният цвят, ниската култура, бездомните животни и липсата на капка позитивизъм царуват – младите хора нямат място. В държава, в която всеки го е страх да изрази собственото си мнение, никой не може да бъде Някой.

             Уморих се да заобикалям улици, заради глутници бездомни, гладни кучета през зимата. Не говоря за моя си страх, а че от чисто хуманна гледна точка, повечето държави, членки на Европейския Съюз, а и извън него, се грижат за животните на териториите си. И това е само началото. Уморих се от хора, оставящи бъдещето на България, а именно децата си, в контейнери за смет. Срам ме е, че ние сме едни от малкото народи, k0it0 izp0lzvat shli0kavica i cifri4ki МАСОВО вместо собствената си азбука. Срам ме е, че хора, били се във войни, забравени от държавата, умират в мизерни домове за стари хора.

          Уморих се от институции, които могат безконечно да препращат хора една към друга, а особено се уморих от безумно корумпираната ни съдебна система. Бягам от неоценения труд. Бягам от държава, която не цени нито родните си таланти, нито хората като цяло. Бягам от територоя, от която поколението на родителите ми ме съветва да бягам докато още мога…

 Бягам… засега. Такива ми ти работи на 19-20 години. Уча се да събирам сили, търпение, упоритост, позитивизъм и любов, за да ги раздам, когато се прибера.

          Дотогава ще ми липсват кварталното магазинче и българската кухня. Дотогава остава само да се моля за България. Семейството, приятелите, филмовото изкуство и театъра, традициите, природата. Тези неща не искам никога да изгубя от България.

Написано от Теодора Русева

Липосукция и корупция

            Днес сутринта по БТВ откриха топлата вода. Социоложката Мира Янова коментира статистически данни, според които за последните 22г. средната работна заплата в България се е увеличила с цели 40лв. Тя дори назова причината за този фантастичен резултат. Една много тясна прослойка е изсмукала икономическия растеж на страната в себе си, вследствие на което се е получило изключително несправедливо разпределение на благата. Изсмукали звучи като липосукция, но с тази разлика,че смукачите са станали милионери и милиардери, а пациентът не е придобил красив и естетичен външен вид. Пациентът едвам крета, останал е само кожа и кости, дори вените му са полупразни.

 Алчната, дивашка липосукция го е оставила без кръв, за тлъстини да не говорим. Кои са вампирите, които така успешно са смукали и продължават да смучат, при това без да им приседне? Знаем си ги, това са олигарсите и местните феодали.Периодически в електронните медии излизат списъци с имената на петролни босове, собственици на банки, медии, заводи, курортни комплекси и др. Все роднини на бившата номенклатура на БКП - АБПКФ, партийни и комсомолски секретари, милиционери и обслужващите ги бармани, сервитьори и шофьори. Как са успели така здраво да се насмучат е известно - чрез работническо мениджърски дружества, заменки, контрабанда, ДДС измами, фалшиви търгове и конкурси за обществени поръчки..

Списъкът с видовете смучене е дълъг, много дълъг. Важното е само едно, нищо да не остане в пациента. А кой е той? И него го познаваме, това са всички български граждани, без тясната прослойка смукачи. Всички, които са подложени на геноцид. Това са тези, които влизат в статистическите данни с радостната новина, че за 22г. заплатата им се е увеличила с цели 40 лв! Как така смукачите са успели да постигнат тези достойни за уважение резултати? Елементарно, те си назначават правителства, те си отглеждат специални породи политици, съдии, прокурори,следователи, полицаи, държавни контролни органи. 

Както навремето цялата държава е работила за партийната върхушка, така е и сега. Нищо не се е променило. Смукачите се грижат за обслужващия ги персонал и обратното. Като слугите получават бонуси и облаги. За всичко това си има и други етикети. Корупция, мафия, организирана престъпност. Босовете-поръчители са олигарси и местни феодали, а изпълнители са техните корумпирани държавни слуги. Нищо ново, всичко си знаем. Дори и това, че във всички държави има мафия, само в България обаче, мафията си има държава. Има ли шанс пациентът да оживее? Какъв е изходът? Аерогарите са възможен вариант за оцеляване - предпочетен е от милиони българи. Но има и друг. Събитията в с. Катуница го показаха. При него пациентите се вдигат на бунт срещу смукачите. Погледнато от историческа гледна точка винаги става така. Безочието и алчността на вампирите ускоряват неизбежното възмездие. Робите стават свободни, страхливите - смели, болните оздравяват. Разбира се, след време всичко се повтаря. Пациентът доброволно отказва да се грижи сам за себе си. Ляга и липосукцията започва.

Ивайло Зартов

Country & Western band Alloy

Кънтри група "Сплав"

         Беше си истинска дързост да изпълняваш американска музика по времето, когато си имахме  Варшавски договор, а враг № 1 на социализма и комунизма бяха САЩ - световният жандарм, агресор, империалист и какво ли още не, което би трябвало да ни накара да мразим всичко американско, което сега ни се струва пресилено, разбира се...

         И точно по това време, през пролетта на 1986 година, под крилото на гиганта на българската цветна металургия - самият кърджалийски Оловно-цинков завод се създаде кънтри групата “Сплав”. Димитър Хаджидимитров, Панчо Благоев и Стоян Терзиев бяха участвали в любителски поп и рок банди още през ученическите си години, а  и по-късно - в Пловдивския университет.

         Още през същото лято заедно  със Станко Костадинов и Кирил Стоянов групата замина за Шабла. Морето предлагаше публиката, отворена за кънтри и уестърн музика. Всъщност, по онова време кънтрито се свързваше най-вече с ,,Лимонадения Джо” и спагети уестърните.

         Но къмпинг ,,Добруджа” ни посрещна с окуражаващ ентусиазъм. Сред публиката бяха  група софиянци, начело с прекрасните приятели Еди и Жулиета Ивани, както и  ентусиазирани полски летовници. Това бяха първите възторжени слушатели на песните на Дон Уилямс и Уили Нелсон в изпълнение на кърджалийската група.

         Следващото лято спряхме в Черноморец. Приюти ни единствената кръчма на центъра, гордо носеща името ресторант “Балкантурист”. Там се срещнахме с Доктора. Всъщност, д-р Игор Куценок от София бе лекар на плажа, но бе и изключителен музикант, завършил джаз китара в музикално училище в Киев, преди да стане лекар. Естествено, Игор се включи като изпълнител без хонорар ту на китарата, ту на барабаните, обогатявайки звученето и давайки възможност на Митко и Панчо да свирят и на любимата си цигулка. Кръчмата с помпозно име ресторант “Балкантурист” се оказа тясна за  джемсешъните и копнежите по Америка и свободния свят. Изпълненията на “Сплав” привлякоха  публика, която разбираше от джаз и не скриваше удоволствието си от неочакваното музикално присъствие в село Черноморец.

          Години по-късно Игор замина за Щатите и направи успешна кариера като професор в университета в Сан Диего, Калифорния, като не престана да се занимава с джаз, даже участва като музикант в шоуто на Лари Кинг.

         През лятото на 1988 г. група “Сплав” бе забелязана от няколко актьори и пресдиректора на летния фестивал на изкуствата “Аполония” в Созопол. Бяхме поканени да свирим на бала, на който присъстваше артистичният елит на  България. Лично директорът на фестивала проф. Димо Димов ни покани за официално участие в програмата на “Аполония” за следващата година.

          До есента на 1989 година, когато кънтри група “Сплав” успешно концертира на сцената на “Аполония”,  свирехме в Кърджали,  Пловдив, Русе, София и участвахме последователно на два кънтри бала в Братислава. През 1988 г. в Кърджали се проведе и първият кънтри бал в България с участието на “Сплав”, “Медикус” и известната словашка група “Биеласи”.

           На “Аполония-1989″ групата бе забелязана от тогавашните медии и поканена за предавания по БНТ и БНР. По-рано същата година направихме записи на песни, една от които - „Лятна вечер”, по текст и музика на Д. Хаджидимитров, участва в известната тогава класация „Това да, това не”.

           Но всичко свърши до тук. Започнаха трудните времена. Групата реши да търси възможност за изява в чужбина - мечтата на всички музиканти в България. През май 1990 г. репетирахме в Младежкия дом в Кърджали, когато се появи 17-годишно момиче, което каза, че иска да пее с групата. Момичето  свиреше на пиано и пееше досущ като Доли Партън. Бъдещата известна певица, дебютираща с група “Сплав”, бе  Ралица Неделева.

           През лятото на 1990г. “Сплав” замина за Слънчев бряг, където Димитър Симеонов, известният джаз диригент, ни намери работа в казиното на курорта. Групата успешно работи от май до септември в различни заведения и получи покана от Филип Дейвис за концерти в Кардиф, Уелс. В началото на декември  заминахме за Обединеното кралство, където имахме многобройни коледни и новогодишни участия в клубове и пъбове в Кардиф и околните графства. Ралица събра специални овации с чаровното си излъчване и  свежите си  изпълнения.

           След кратко завръщане в България, отново заминахме за Англия с още по-богата програма. Този път  свирехме пред очарователната английска публика в Оксфорд, Кембридж  и в базата на американските ВВС, където американските летци и техните семейства ни посрещнаха като родни братя и сестри, въпреки катастрофалния имидж на България по онова време.

           През годините, освен основателите Димитър Хаджидимитров, Панчо Благоев, Станко Костадинов и Стоян Терзиев, в групата са участвали Снежана, Стефка и Десислава Гавраилова, както и Кирил Стоянов (Кирцата), Паско Николов, Джани Хармониката, Красимир Хопкинса, Иван Маринов (Мингата) и д-р Игор Куценок, разбира се. Озвучител и „групи” на Сплав винаги е бил Стоян (Чаната).

           Днес почти всички са напуснали Кърджали, а някои - България. Ралица живее от 10 години в Лос Анджелис, САЩ. Митко е в Пазарджик, преподава английски в Математическа гимназия „Константин Величков”, Панчо е в Пловдив, журналист във вестник. „Марица”, Стоян е в Словакия, а Станко - в село Петелово. За останалите не знаем много, освен за Стефка и Деси, които от години работят в чужбина и се занимават с музика. Игор от години е професор по психиатрия в университета на Сан Диего, Калифорния.


Димитър Хаджидимитров