Денят на България

Светите братя Кирил и Методий, спонтанно канонизирани от целия български народ, а до голяма степен и от много други славянски народи, на първо място от руския народ, чрез своите велики духовни будители, руските писатели - Толстой и Достоевски, а по-късно и от великия руски езиковед академик Дмитрий Лихачов, ясно произнесъл сакралните думи пред света за нас: Държава на духа! - едва ли светите братя са осъзнавали, че на тях дължим и днешното си съществувание, българската идентичност! Заради нея и културната си история, заради велики люде като Киприян Българина и Отец Паисий, заради просветители като Софроний Врачански и възрожденските ни писатели, България все още я има, заради великите ни владетели като Симеон Велики и българските революционери като Ботев и Левски!
Затова ни приеха и в ЕС, а не толкова заради някакви европейски текстове в съвременното ни законодателство. Нямаше как Европа да мине без една нация, по-стара с хиляда години от нациите на великите европейски сили, една нация, която въпреки катастрофалните превратности в 1300 годишната си история е запазила името и идентичността си. 
Честит 24 май - ден на славянската писменост и българската просвета и култура!

Бутафорията "Азис" и селската чест

     Не обичам жълтите вестници. Чалгизират публицистиката с пошлост, лош журналистически стил и натрапено желание да произвеждат псевдогерои. Разбира се, не ги чета. Но онзи ден погледът ми случайно попадна на интригуващ анонс, поместен на заглавната страница от водещ „светски“ вестник. От нея ме гледаше шаржовата физиономия на костинбродското парвеню Азис, сместено до впечатляващото заглавие „Българите в Америка са като животни“. 

           Реших да прочета какво е разгневило женствения ром, за да произнесе подобна присъда. В пространно интервю със семпла мисъл и просташка риторика, палячото на чалгата разказваше за участията си в американски, и както става ясно от разказа, долнопробни пиянски клубове. Та тези зашеметяващи участия на Азис завършили със животински страсти и няколко побоя. Макар самообявилата се звезда да отрича, мелетата били предизвикани от неговата нова мъжка държанка Велизар, който не харесал освиркванията по адрес  на костинбродския „славей“.  Достатъчно основание за да чуем от перверзната уста на Азис обобщението, че мястото на  90% от българите в Америка е… на село. Много от тях били пияници, наркомани или се занимавали със слугинаж.

       Като се замисля, констатирам, че парвенюшките думи на Азис имат своята историческа логика.  Сбърканата костинбродска душа е сред символите на духовното и социално унищожение, осъществявано в България през последните двадесет години. Народецът бе подложен на свирепа мутризация и чалгизация. А чалгизацията не се измерва само с натрапване на кръчмарската музика. Нейните пипала проникват дълбока в душите, разяждат морала и възпитават пошлост, безнравственост и вулгатарната убеденост, че животът е апетит, жажда и нагон. Азис е сред пилигримите на тази псевдокултура – с визия, стил, изказ, послания. Ако в нещо този костинбродски самохвалко може да бъде лидер, то несъмнено е простащината. Истински  фронтмен на глутницата интелектуални пигмеи, която с  упоритост руши духа на България.

        Ето от тази чалгизация на живота и бъдещето избягаха българските емигранти. Всъщност те избягаха точно от селянията, налагана от комиксови герои като Азис. Сред тях има много преуспели хора. Има стотици хиляди, които сигурно нямат доходите на Азис, но живеят достойно и доволно. Разбира се, има и слугинаж, пияници и наркомани, но те съвсем не представляват 90% от емигрантската диаспора. Допускам, че костинбродският грандоман е пял само пред такава аудитория. Защото хората с афинитет към култура и духовна стойност не биха похарчили пари и време, за да слушат ромския вой и махленските послания на Васко от Костинборд, Софийско.

         Истината е, че не българите в Америка, а Азис заслужава място на село. Защото неговата музика не се цени, слуша и адмирира отвъд балканската линия на бозата и шкембе чорбасъ. Заради такива като Азис, България не е просто духовна провинция, а селска общност по  отношение на европейската и световна култура. И ще останем такава, докато сме търпими към перверзните интелектуални полюции и селска чест на Азис и неговите производни.

Иво Райнов