петък, 29 юни 2012 г.

Русофобията - един жалък анахронизъм, а не патриотизъм

           Омръзнало ми е да слушам глупости за прословутите мужици, които се чудели от кого ни освобождават, защото българите сме имали кокошки и кози, крави и свине! Това се повтаря като мантра от патологичните русофоби при всяко споменаване на 3 март или тема, свързана с руснаците. Чудели се, но после бързо са разбрали при битката за Плевен. Аман! Всичко е ясно, Захари Стоянов и Стамболов са били напълно прави, искали са всичко да си организираме сами, отвратени от високомерната руска администрация на Временното руско управление, което се оглавява от императорския комисар Владимир Черкаски, ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“, а след неговата смърт през март 1878 година — от Александър Дондуков-Корсаков, на когото не ние сме озаглавили булеварда на Ларгото, а хора живели и мислели много преди нас. Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.
            Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създаденият през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Тодор Икономов, Константин Стоилов и други, които волю неволю са придобили маса знания за администрирането на една държава по тогавашните стандарти. Не сме чули никакви антируски изявления нито от Богдан Филов, нито от проф.Шишманов, нито от Мушанов, Малинов или Ляпчев. Нищо антируско, макар че основания е имало, не са казали нито Героят от Сливница, Княз Александър Батемберг, нито Фердинанд, нито цар Борис Трети, дори и след началото на войната на Хитлер със Сталин, макар че бяхме съюзници с Германия. Нито един български войник не е изпратен на Източния фронт, за което заслугата отново е на цар Борис Трети. Същите тези българи, както е добре известно са станали най-големите държавници на Третото българско царство. Както и безсмисления спор за 3 март, така и тази тема сблъсква страстите на русофили и русофоби, но истината е безкрайно проста - ако бяхме постояли още в прехвалената Османска империя, нямаше да ни има или щяхме да сме номадско племе без държава по подобие на кюрди и арменци. Не че сега процъфтяваме, но това е друга тема. Да се смесват двата периода и кой какво е оставил, това граничи с лудост, много ясни са както поразиите на комунизма и производните му, така и последиците от динамичните исторически превратности, войните и катастрофите на 20 век. Но няма как, не е редно и е пълно безумие ние да се опитваме да ревизираме възгледите, въжделенията и решенията на нашите велики предци от следосвобожденска България относно 3 март, паметника на цар Александър Втори, храм Св. Александър Невски, Паметникът-костница на в. Шипка, руската черква в с. Шипка, Докторския паметник, Руски паметник и какво ли не още! Омръзнало ми е да слушам бръщолевенията на болния мозък Пламен Цветков, според който Русия не е трябвало да ни освобождава, а да си стоим до младотурската революция в Османската империя. Според него би било по-добре да бъдем изклани като арменците. Повече от ясно е, че Съветска Русия, сталинизмът и болшевизмът, т.н. Народен съд нанесоха унищожителен удар по нацията ни, но да се изповядва крайна форма на русофобия е болестно състояние!

Димитър Хаджидимитров

По повод на една професорска теза

          Наскоро четох част от дописка за някой си професор в БАН на име Щелиян Щерионов (звучи странно и нетипично за българско име) под заглавие "Как са живели българите в Османската империя", в чието научно изследване се възхвалява житието-битието на народа ни тогава, сякаш петте века турско робство са били обсипани с цветя, рози и благоденствие. На фона на трагичните съдби на титаните в борбата за национална независимост Левски и Ботев, на Бенковски и Бачо Киро, на Батак и Копривщица, на Перущица, на паметта за легендарните комити Хаджи Димитър и Стефан Караджа, отдали убедено и безропотно младия си живот за глътка свобода, е меко казано неуместно и позорно да се възхвалява и смекчава присъствието ни като народ в Османската империя, да се търсят някакви смукани от пръсти "бонуси", бих казал, че това е повече от възмутително! Да се забрави Вазов с описанието му на народните въжделения по онова време в неговия епохален роман "Под игото" е дори кощунствено! Нима това е плод на неговата фантазия? И в него ли се усъмнихме?
           Няма как сърби, хървати и унгарци да говорят за австрийско владичество или робство, тъй като те са били култивирани, а не потискани. Вярно е, че султанът позволява известни свободи към края на 19 век, извоювана е Българската екзархия в 1870 г. с първия Временен съвет на Екзархията, който избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Дадени са някои духовни права - открити са читалища и училища, построени са черкви, (Народното читалище и класно училище в Копривщица и църквата Св. Успение Богородично в Пазарджик са построени през 1837 г., когато е роден Апостолът на Свободата Дякон Васил Левский), всички тези завоевания на духовно извисени българи са се дължали основно на икономическа необходимост от богатството на трудолюбивите и изкусни български занаятчии и търговци, един Ослеков, съратник на Бенковски от Копрившица дори е бил "беглик", т.е бирник, на държавна служба на ОИ, но също е загинал като герой, хвърлен в зандана. В Цариград П.Р. Славейков и цяла плеяда образовани българи са издавали вестници и книжнина, а спорът за установяването на българската национална църква продължава цели 40 г. Започва през 1830 година и завършва на 28 февруари 1870 година когато със султански ферман, издаден в Цариград, се узаконява възникването на българската екзархия. Това обаче по никакъв начин не отменя националното съзнание на българите за това, че са били под робство, тъй като поробителят е бил духовен, верски и до голяма степен икономически.
          Професор Вера Мутафчиева говори за икономически възход на българите още през 17 век, тъй като султанът е прозрял качествата на българите - трудолюбие, предприемчивост, упоритост, и се е нуждаел от плодовете на техния усилен труд, в контраст с по-мързеливото и бедно турско население. Не случайно големите ни дейци - Константин Величков, проф.Иван Шишманов, Константин Стоилов, Богдан Филов, Никола Мушанов, Александър Малинов и много други млади българи в края на 19 век, още преди или непосредствено след Освобождението са завършили университети в Швейцария, Франция, Германия, успели са, защото техните бащи са можели да си го позволят, защото са отделяли всичко, за да ги изучат, но това е ставало с техни собствени средства, а не с османски стипендии. Вярно е и, че мужиците са били шокирани от благоденствието на българските селяни през 1877-78 по време на войната, която ние с право считаме за Освободителна, защото малко по-късно е възстановено Третото българско царство. Но да се говори за някакви ползи от битието ни на поробен духовно народ в рамките на загнилата Османска империя, граничи с безумие. Ако е била толкова хубава, защо самите турци си я разграждат, в резултат на което Кемал Ататюрк поставя темелите на съвременната, проевропейски ориентирана турска република, която и до днес изповядва въжделения, амбиции и мераци да се европеизира, та дори да стане пълноправен член на ЕС?
         Не бива обаче да се отрича, че икономиката на Турция е във възход от доста години (около 15, ако не се лъжа), съседни държави сме и това до голяма степен е основание за респект. От друга страна е напълно неприемливо за националния манталитет на българина, да се минимизират страданията на българския народ преди Освобождението и да се отрича съзнанието на нацията ни по отношение на турското робство. Това е твърде безотговорно пред поколенията, а още по-недопустимо е подобна теза да се прокламира от титулувани учени, това граничи с духовно и национално престъпление. А съвременните отношения с Турция, никой не оспорва, трябва да са добри и ползотворни.

Димитър Хаджидимитров

вторник, 26 юни 2012 г.

Властта произтича от народа, а олигарсите - от властта..

         Забележете! Най-стриктното и безкомпромисно законодателство в България е онова спрямо гражданите, в техен ущърб: събиране на задължения, запори на заплати и сметки, отнемане на доходи и недвижимо имущество, дори затвор за обикновените хора, които нямат никаква вина, че управляващата каста ги излъга за "възходящото" развитие на държавата и невиждания "икономически ръст", а банковите политики на измамата и "зарибяването" на плебса за лесни пари, под ласкавия поглед на държавните банкови шефове, буквално принудиха народа да се набута с всевъзможни кредити, за да развива "бизнес" или да си купи "ново строителство", наивно повярвал в т.н. бурен растеж. Целта беше друга - пълното му заробване! Така наречените "колекторски" фирми, служещи на привилегированата каста на съдиите-изпълнители процъфтяват, а хората, останали без доходи, масово се изселват от родината (около 50 000 на година!), пред очите ни се разпадат най-социално значимите сфери, напълно опустошени откъм кадри - здравеопазването и образованието на младежта! Това са само част от най-значимите "постижения" на властта.
           Сега е времето на безпрецедентния, откровен и дори циничен протекционизъм в полза на олигарси, банкери, монополисти и забогатели мутри. Невиждан лобизъм в ущърб на народа върлува в хиперактивната, дори трескава законодателна дейност на властимащите днес:  предложените наскоро промени в Закона за горите, данъчното законодателство, отнемането на фундаментални права върху частната собственост, под благовидния предлог за прословутата "солидарност" в импотентната и проядена от корупция здравно-осигурителна система, всичко това се прави в интерес на върхушката. Цари невиждана корупция и информационна търговия, която дори и за страна като нашата, където това се смята от ЕС за балкански специалитет, за нещо "нормално", идва в повече на всички почтени хора от малкия бизнес и тези на наемния труд, който не струва пукната пара за новоизлюпените магнати - нерешеният случай с кърджалийските металурзи е повече от скандален! Там обаче прословутата солидарност не сработи, а фиаското на синдикатите беше пълно.
         Вижда се безпрецедентно потискане правото на информация във всички сфери, дори в училищното образование (резултатите от матурите мистериозно изчезнаха яко дим от сайта на МОН), напазаруваните медии, повсеместната цензура и автоцензура, двойните стандарти в правораздаването, вопиющата некомпетентност на администрацията, която роди нов термин - "калинковщина", издигане в култ на телефонното право и то напълно безсрамно признато дори от Първия, отвратителното сервилничене на "водещи журналисти" пред силните на деня, демагогията и лицемерието - всичко това стана неотменна част на всички нива и за всички все още пребиваващи на наша територия.
        На този фон, за цели три години, народните представители успяха единствено да прокарат един мижав текст, който парира безумните, антинародни клаузи в договорите с мобилните оператори, позволяващи безгранично подновяване на грабителски такси и цени за тези услуги. Но има надежда! Децата на България, младите и умни хора в родината са наясно с тази властова вакханалия, те са възмутени и разгневени, за тях режимът е като Татовия, те не знаят какво е комунизъм-канибализъм, но за тях и днешното време играе подобна роля, има светлинка в тунела! Дано да не е само от идващ насреща влак на БДЖ...

петък, 1 юни 2012 г.

По повод едно интервю на Калина Андролова

Прекрасен пример за гъзодавството на интелигенцията е класическият клакьор, конюнктуршчик и службогонец, столичното пике Гого Папионката, вечно плямпащия глупости, шефа на серСЕМ, постоянно и охотно поставящ се в услуга на властта и силните на деня.
 Въпреки това, аз мисля, че не бива да се обвиняват за културния упадък на нацията и младежта, обикновените учители, лекари, инженери, културни дейци, а тези, които са на високи и влиятелни постове, министерствата на образованието и културата, такива като Николай Василев - Голямата водка, бивш министър на просветата, съсипал дисциплината и реда в българското училище, въвел "мултикултурните" модели на Шорош, разграждащи националното самосъзнание, Владимир Атанасов - бивш министър на просветата, въвел идиотските и превзети, ексцентрични учебни програми по български език, обричащи на вопиюща неграмотност българските деца, Ламбо, който само обикаляше коктейлите и банкетите по света или сегашния уникален "находчив" простак с вечен алкохолен глад - Веждю, (Боян Радев би бил по-добър министър на културата, и той ходи с уиски и пура в ръка, но поне е познавач на картини), но пък от друга страна, не можем да обвиняваме за профанизацията и културното опростачване в България, изтъкнатите светила - елита на културата ни - акад. Васил Казанджиев или Никола Гюзелев, например, нямат капчица вина за чалгизацията, циганизацията и въздигането на субкултурата в ранг на национална такава. Виж - лайното (навремето Костов го нарече публично негодник, явно е имало защо) Стефан Димитров и жълтурната халтурна медийна среда - може и трябва да бъдат обвинявани!