Медии, плебс и ВИП плебс

Защо медиите обръщат повече внимание на личния живот на известните хора?
От древни времена, още в класовите общества, животът на високопоставените е представлявал голям интерес за простолюдието, макар че по онова време знанието на хората за висшата класа се е базирало повече на легенди и слухове. Още повече, че владетелите, от време оно, са били възприемани като полубогове, с божествен произход. Не случайно кралете са били глави и на църквата, т.е. посредници между хората и Бога.
Днес всичко изглежда много по-различно. Медиите са неразделна част от живота, от ежедневието, от бита ни. Те изпълват напълно времето ни. Обсебват изцяло личното ни пространство. Напират да влезнат дори в съня ни. В света се въртят милиарди, за да функционира медийната система. Съвременните комуникационни и информационни технологии се развиват толкова бясно, че традиционните вестници, радио и телевизия вече се задъхват пред инвазията на Интернет и практически неизчерпаемия му потенциал. Сайтове, блогове, форуми, портали, електронни издания, имейли...Всички тези пристани на виртуалното пространство са напълно безбрежни и никой никога няма да може да обхване огромния океан от информация.
Възниква логичният въпрос – как да се насочат финансови потоци към медиите, така че те да печелят и да се развиват като световни империи?
Отговорът е открит преди повече от век, когато едни вестници са започнали да се продават повече от други вестници и да печелят огромна популярност. Това се случило в добрата, стара Англия. Както много други открития...
Към 1880 година, бил издаден първият „таблоид“. Това бил най-комерсиалният, продаван формат, тъй като бил атрактивен и четивен. Размерът на буквите в заглавието бил огромен, а фотографиите заемали половината страница. Разбира се, герои на първите таблоиди били, както можело да се очаква в Британската империя, членовете на кралското семейство и известни персони от аристократичния и артистичния елит. Постепенно към тази компания се присъединявали и политици.
Модата на таблоидите бързо се разпространила по целия свят. Таблоидите, или т.н. „жълта преса“ (gutter press), бързо се наложили на медийния пазар. Стряскащи заглавия, сензационни материали, шокиращи снимки, огромни заглавия с имената на известни или скандални личности – това са основните характерни черти на таблоида.
Днес, в България, модата на жълтата преса и скандалните предавания, особено в телевизията, е обсебила почти изцяло публиката. Това се харчи, това се купува. Достатъчно е човек да хвърли бърз поглед към павилионите за вестници и списания и ще се шокира от мазните, охранени и лицемерни физиономии на модерните български знаменитости.
На първо място е прослувутият Азис, "презентиран"и той във Вип Брадър, с екстравагантния си, но свръхкичозен имидж, дори стана герой на един от най-известните филми на Би Би Си, този на Майкъл Пейлин. Лъскавата му, претенциозна персона се хили от хиляди ъгли и витрини, води и участва в шоу програми, гърми от коли и джипове, наднича от билбордове, често наред с неговите подгласнички от фолка. Слави Трифонов е своеобразният контрапункт на Азис, макар че по това може да се спори. Понякога самият велик шоумен преминава тънката линия между естетичната сатира и бруталния кич. Пък и доста често попада в капана на собствените си пиар акции. Не се разбра много ясно резултата от проведената от него съдебна битка срещу жълтите издания, които уж увредили обществения му авторитет. Дали пък не беше направил своеобразна сделка?
На второ място са метросексуалните ни футболисти последно поколение. На тях по-скоро им отива ролята на рекламни лица на козметика, отколкото на храбри спортисти, отстояващи честта на родината по подобие на грубоватия, но достоен за времето си Христо Стоичков, на когото публиката прости всички ругатни и уникалните му чуждоезикови изяви, в името на Отечеството. Всички помним как на СПФ през 1998, през второто полувреме на мача с Испания само Ицо се съпротивляваше яростно, борейки се като гладиатор, въпреки разгрома ни с 6:1, под вялите и отчаяни погледи на останалите "златни футболни титани" от '94-та...
Други герои на медиите са дебеловратите и опасани с дебели вериги индивиди със зеленчукови прякори. Те изпълват не само страниците на жълтия печат, но и половината българска художествена литература ги ползва за герои. То не бяха статии, изследвания, интервюта с кого ли не. От кончината на Илия Павлов до днес си отидоха маса бандити, но за всеки бе създадена цяла библиотека повествования и документалистика. Доста от националните ни герои са на почетно разстояние по популярност от без време отишлия си от белия свят Иво Карамански, например. За Георги Илиев има написани десетки книги, сякаш е Осуалд, убиецът на Джон Кенеди.
Политиците - за малко да ги забравим - от времената на позабравения вече Жорж Ганчев, (какво име само!), та чак до днешния ден, също не слизат от страниците на вестниците. Рекордът се държи, разбира се, от така наречения вечен политик Ахмед Доган. Напоследък обаче, славата му е на път да поувехне, особено след излизането му в "нелегалност". Сега сме на вълна Бойко Борисов, отмина модата на Волен Сидеров. Надеждата беше този път да сме улучили месията. Родината има нужда от нов път. Нещата обаче нито се получиха, нито пък се случиха. Четвърта година си играем с АЕЦ Беленe на "тука има, тука нема", а мачовщината на премиера, заради която той бе припознат като нещо средно между Крали Марко и Батман, се превърна в едно обикновено стойкаджийство и май доста поомръзна на народонаселението.
Личният живот на знаменитостите привлича, той е неотделима част от медийния бизнес, защото хората се блазнят от изкушението да надникнат в спалнята на известните, те не жалят средства за това, не се колебаят да похарчат пари за този префинен тип воайорство. И когато го направят, често виждат гротесковите останки от една човешка драма. Последния случай беше с безславната кончина на великия крал на поп музиката. Майкъл не трябваше да бъде детрониран така. Да бъде почти опозорен. Но това се случи. Благодарение на медиите. И на всички нас, които ги купуваме и им даваме живителни сили, за да се възпроизвеждат отново и отново. Така сме пожелали самите ние...

Ошамареният рап

"От трите цвята най-много обичам бялото.
Зеленото го пуша и съм high.
Не прекалявам с нищо, щото I dont wanna die, die.
Червеното е като мензис, като кисела мацка с Тойота Авенсис."

В текста има удивителни проникновения! Наистина бялото е символ на духовната и физическа чистота. Не и в Япония, там е символ на вечното и смъртта..Зеленото е цветът на българската национално-освободителна епопея, но лирическият герой го пушел..в крайна сметка, какво толкова антидържавно видяха в това, тревата (joint) верно е забранена, ама тя не символизира българщината тогава, когато се пуши..Виж червеното малко са го поодрусали саркастично, по-скоро феминистичните организации требе да заведат дело за дискриминация и подигравка с дамската физиология, но те си траят. А за киселата мацка с Тойота Авенсис, свалям шапка - ама верно, всички полумутреси и номенклатурни съпруги, а и кисели лелки, жени на разни доморасли баровци и техните щерки ги карат, при това правейки по 5-6 нарушения на километър път, и на градско, и на селско..За английския обаче, Шами и Сарафа заслужават порицание - само толкова ли знаят американ инглиша?! Къде в текста дуднат: gangsta mother fucker, къде съскат: fuck ya basta bitch, blowin' joint & fuck! Motherfucker?! Язък, че слушат толкоз черен хип-хоп! От цялата работа излезе, че леката закачка е само с червения цвят, до тук добре, ама откога националният ни флаг е целият червен, мамка му! Тези органи бдителни, дет са самосезират забравиха ли, че нашият е трикольор?! Да се чуди човек! Червен е цветът на компартиите и на соца, а пурпурът, пък и виолетът са роялистичните цветове. То излиза, че Станишев и Цара требе да са най-засегнати от песничката, от къв зор се засягат държавните органи? Странно време настана! О tempora, o mores!

Мащехата

В България се провежда напълно преднамерена политика на геноцид! И проводниците на това хладнокръвно унищожение са произлезли от същия този народ, но обслужват външни сили, целящи българското изтребване. Една от най-ефективните методики за постигане на целта е чрез системата на здравеопазване и лекарствената политика. У нас се продават най-скъпите лекарства в света, съобразно доходите на хората. Това е абсолютно и неопровержимо доказано. Най-обикновено обезболяващо или успокояващо храносмилателния тракт средство, което би трябвало да струва стотинки, се "харчи" за минимум 5 лв. Хора с доходи от 200 лв. месечно са принудени да купуват лекарства за 120 лв. на месец, за да оцелеят. В същото време, бялата фармацевтична мафия ежедневно печели милиони на гърба на бедния и болен народ. Разбира се, тази олигархия, заедно с белите търговци на здраве, щедро се "отчитат" на държавната администрация. И това е най-малкото. Децата на България са обречени на лошо здраве, допускат се храни от ГМО, няма никакъв контрол над детското хранене, а борбата с разпространението на наркотици сред младежта е вяла и формална. На фона на тази нерадостна картина, болничните заведения изнемогват и се източват, лекарите и сестрите масово напускат страната, а хората са принудени да заплащат непосилни такси и осигуровки, за да може един специален контингент да бъде обгрижван. Това не е държава, а мащеха, която извратено и безогледно разхищава средствата на народа, за да задоволява своите прищявки и да прави пиршества сред чума, а и да хрантути огромната си, преяла с привилегии и ненужна бюрократична машина, вместо да се мъчи да облекчи живота на хората в една страшна криза, докарана от самата нея..

Димитър Талев - Българският Светилник!

"На завой" - това е първият български политически роман. Написан е от Димитър Талев и заради него той е пратен в лагер след деветосептемврийския преврат. И е копал и мъкнал камъни заради едно-единствено изречение: "И да знаеш, Минке, че п
оследният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." Писано е през 30-те години, а след 9-и този роман е инкриминиран от комунистите...Колко актуално звучи и днес!

Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 г.
През 1944 новият комунистически режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 Димитър е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Той е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Талев отново е арестуван през октомври 1947. След тази случка здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (до февруари 1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците/анархиста Христо Колев Йорданов-големия/. Синът му разказва как се е налагало семейството да се лишава от всякакви сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под предлог, че са лекарства. След 1948 семейството му е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите 10 години Талев доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“, своите най-значими произведения.

Един велик българин! Реабилитиран е напълно, понеже твърдоглавите каскетаджии (партизаните в СБП) са разбрали огромното му значение за осъзнаването на македонстващите българи в Пиринския край след отмяната на насилственото "помакедончване" на хората и са казали на Първия да отдадат на Талев нужното му значение за българската култура и национално съзнание. Тато се е вслушал в тези гласове, поради природната си хитрост. После наляха огромни соц финансови средства в Благоевград, за да се заличат мераците за македонизация..иначе Талев е абсолютен антикомунист. Феноменален родолюбец и народопсихолог, истинско национално богатство!

Д. Хаджидимитров