Димитър Талев - Българският Светилник!

"На завой" - това е първият български политически роман. Написан е от Димитър Талев и заради него той е пратен в лагер след деветосептемврийския преврат. И е копал и мъкнал камъни заради едно-единствено изречение: "И да знаеш, Минке, че п
оследният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." Писано е през 30-те години, а след 9-и този роман е инкриминиран от комунистите...Колко актуално звучи и днес!

Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование; учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора; завършва гимназия в Битоля през 1920 г. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 г.
През 1944 новият комунистически режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 Димитър е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.) Той е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол (до края на август 1945). Талев отново е арестуван през октомври 1947. След тази случка здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (до февруари 1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците/анархиста Христо Колев Йорданов-големия/. Синът му разказва как се е налагало семейството да се лишава от всякакви сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под предлог, че са лекарства. След 1948 семейството му е изселено от София в Луковит, където в условията на обществена изолация, през следващите 10 години Талев доработва романа „Железният светилник“, създава „Преспанските камбани“ и „Илинден“, своите най-значими произведения.

Един велик българин! Реабилитиран е напълно, понеже твърдоглавите каскетаджии (партизаните в СБП) са разбрали огромното му значение за осъзнаването на македонстващите българи в Пиринския край след отмяната на насилственото "помакедончване" на хората и са казали на Първия да отдадат на Талев нужното му значение за българската култура и национално съзнание. Тато се е вслушал в тези гласове, поради природната си хитрост. После наляха огромни соц финансови средства в Благоевград, за да се заличат мераците за македонизация..иначе Талев е абсолютен антикомунист. Феноменален родолюбец и народопсихолог, истинско национално богатство!

Д. Хаджидимитров