събота, 29 септември 2012 г.

Медии, плебс и ВИП плебс

Защо медиите обръщат повече внимание на личния живот на известните хора?
От древни времена, още в класовите общества, животът на високопоставените е представлявал голям интерес за простолюдието, макар че по онова време знанието на хората за висшата класа се е базирало повече на легенди и слухове. Още повече, че владетелите, от време оно, са били възприемани като полубогове, с божествен произход. Не случайно кралете са били глави и на църквата, т.е. посредници между хората и Бога.
Днес всичко изглежда много по-различно. Медиите са неразделна част от живота, от ежедневието, от бита ни. Те изпълват напълно времето ни. Обсебват изцяло личното ни пространство. Напират да влезнат дори в съня ни. В света се въртят милиарди, за да функционира медийната система. Съвременните комуникационни и информационни технологии се развиват толкова бясно, че традиционните вестници, радио и телевизия вече се задъхват пред инвазията на Интернет и практически неизчерпаемия му потенциал. Сайтове, блогове, форуми, портали, електронни издания, имейли...Всички тези пристани на виртуалното пространство са напълно безбрежни и никой никога няма да може да обхване огромния океан от информация.
Възниква логичният въпрос – как да се насочат финансови потоци към медиите, така че те да печелят и да се развиват като световни империи?
Отговорът е открит преди повече от век, когато едни вестници са започнали да се продават повече от други вестници и да печелят огромна популярност. Това се случило в добрата, стара Англия. Както много други открития...
Към 1880 година, бил издаден първият „таблоид“. Това бил най-комерсиалният, продаван формат, тъй като бил атрактивен и четивен. Размерът на буквите в заглавието бил огромен, а фотографиите заемали половината страница. Разбира се, герои на първите таблоиди били, както можело да се очаква в Британската империя, членовете на кралското семейство и известни персони от аристократичния и артистичния елит. Постепенно към тази компания се присъединявали и политици.
Модата на таблоидите бързо се разпространила по целия свят. Таблоидите, или т.н. „жълта преса“ (gutter press), бързо се наложили на медийния пазар. Стряскащи заглавия, сензационни материали, шокиращи снимки, огромни заглавия с имената на известни или скандални личности – това са основните характерни черти на таблоида.
Днес, в България, модата на жълтата преса и скандалните предавания, особено в телевизията, е обсебила почти изцяло публиката. Това се харчи, това се купува. Достатъчно е човек да хвърли бърз поглед към павилионите за вестници и списания и ще се шокира от мазните, охранени и лицемерни физиономии на модерните български знаменитости.
На първо място е прослувутият Азис, "презентиран"и той във Вип Брадър, с екстравагантния си, но свръхкичозен имидж, дори стана герой на един от най-известните филми на Би Би Си, този на Майкъл Пейлин. Лъскавата му, претенциозна персона се хили от хиляди ъгли и витрини, води и участва в шоу програми, гърми от коли и джипове, наднича от билбордове, често наред с неговите подгласнички от фолка. Слави Трифонов е своеобразният контрапункт на Азис, макар че по това може да се спори. Понякога самият велик шоумен преминава тънката линия между естетичната сатира и бруталния кич. Пък и доста често попада в капана на собствените си пиар акции. Не се разбра много ясно резултата от проведената от него съдебна битка срещу жълтите издания, които уж увредили обществения му авторитет. Дали пък не беше направил своеобразна сделка?
На второ място са метросексуалните ни футболисти последно поколение. На тях по-скоро им отива ролята на рекламни лица на козметика, отколкото на храбри спортисти, отстояващи честта на родината по подобие на грубоватия, но достоен за времето си Христо Стоичков, на когото публиката прости всички ругатни и уникалните му чуждоезикови изяви, в името на Отечеството. Всички помним как на СПФ през 1998, през второто полувреме на мача с Испания само Ицо се съпротивляваше яростно, борейки се като гладиатор, въпреки разгрома ни с 6:1, под вялите и отчаяни погледи на останалите "златни футболни титани" от '94-та...
Други герои на медиите са дебеловратите и опасани с дебели вериги индивиди със зеленчукови прякори. Те изпълват не само страниците на жълтия печат, но и половината българска художествена литература ги ползва за герои. То не бяха статии, изследвания, интервюта с кого ли не. От кончината на Илия Павлов до днес си отидоха маса бандити, но за всеки бе създадена цяла библиотека повествования и документалистика. Доста от националните ни герои са на почетно разстояние по популярност от без време отишлия си от белия свят Иво Карамански, например. За Георги Илиев има написани десетки книги, сякаш е Осуалд, убиецът на Джон Кенеди.
Политиците - за малко да ги забравим - от времената на позабравения вече Жорж Ганчев, (какво име само!), та чак до днешния ден, също не слизат от страниците на вестниците. Рекордът се държи, разбира се, от така наречения вечен политик Ахмед Доган. Напоследък обаче, славата му е на път да поувехне, особено след излизането му в "нелегалност". Сега сме на вълна Бойко Борисов, отмина модата на Волен Сидеров. Надеждата беше този път да сме улучили месията. Родината има нужда от нов път. Нещата обаче нито се получиха, нито пък се случиха. Четвърта година си играем с АЕЦ Беленe на "тука има, тука нема", а мачовщината на премиера, заради която той бе припознат като нещо средно между Крали Марко и Батман, се превърна в едно обикновено стойкаджийство и май доста поомръзна на народонаселението.
Личният живот на знаменитостите привлича, той е неотделима част от медийния бизнес, защото хората се блазнят от изкушението да надникнат в спалнята на известните, те не жалят средства за това, не се колебаят да похарчат пари за този префинен тип воайорство. И когато го направят, често виждат гротесковите останки от една човешка драма. Последния случай беше с безславната кончина на великия крал на поп музиката. Майкъл не трябваше да бъде детрониран така. Да бъде почти опозорен. Но това се случи. Благодарение на медиите. И на всички нас, които ги купуваме и им даваме живителни сили, за да се възпроизвеждат отново и отново. Така сме пожелали самите ние...

Няма коментари:

Публикуване на коментар