The Big Job

      Гледахме откриването..Голям замах, много мангизи, десетки милиони паунди, профукани в най-голямата за десетилетия рецесия в Обединеното кралство - резултатът: пищно тържество на маниакалния британски роялистичен кич! Вездесъщият Бонд, "забра" кралицата от Бъкингам и после я пусна като рекламна листовка от вертолетчето под ведрия мах с бастуна на "оживялата" чърчилова статуя! Безвкусен комиксов клип на BBC, целящ евтин комплексарски ефект на патриотарство и единство на нацията.
            Режисьорчето се беше попрестарало здраво, за да спретне импозантното и кичозно зрелище, изпълнявайки указанията на огромния пиарски щаб на двора, възползвайки се от възможността за излъскване на поовехтелия имидж на Royal family. Хилядите (повечето чернокожи) статисти не спряха да рипат безмислено под звуците на еклектичен брит поп и рок, изпълнявайки абсурдната клоунада на шоуто, което трябваше да поизпере помътнелия исторически образ на една умряла империя. Спектакълът беше замислен като подчертано "образователен", като акцентът беше върху огромното значение на английската индустриална революция, сякаш на хората по широкия свят никога не им е втълпявано в училище колосалното значение на английските манифактури и фабрики с вонливи комини, бълващи черен дим и сажди през викторианската епоха, когато човешкият, по точно - детският живот не е струвал пукната пара - справка - Дикенс. А горката кралска медицинска служба зае 60% от шоуто, сякаш това е професионалната реализация на половината поданици на нейно кралско величество. Добре, че беше Роан Аткинсън да отмие малко отегчението от тегавата самодейна театралност на огромната бутафория. На финала, "вечната амбър" - сър Пол Макартни, позамаза претруфената парадна вакханалия на едно гигантско, но доста безвкусно шоу, реализирано по тексаски образец, изпявайки една от най-известните "класи" песни на ливърпулската четворка. Успех на спорта и мира!

Д.Хаджидимитров

България вече не е същата!

Трагедията за всички нас е голяма! България вече не е същата! Нека Господ се смили над загиналите невинни жертви и да накаже чудовищата, наречени терористи, да раздаде възмездие над пъклените поръчители на това жестоко, никому ненужно, зверско убийство! 

Тези обаче, от които все още зависи сигурността на родината, е редно поне малко да се замислят (ако имат с какво) и да спрат презглава да дават тъпи изявления, да спрат най-после да сипят едно след друго смукани от пръсти оправдания и увъртания и да се заемат здраво за работа, ако могат. Така само прозира пълното им безсилие и непригодност, дори се мъчат да си правят поредния гротесков пиар. Защо никой не е заподозрял този терорист, той телепортирал ли се е у нас, нали пазехме най-добре граници в ЕС, защо на едно летище, което очевидно е потенциална мишена, не са били взети по-специални, превантивни мерки, нали има антитерористични разузнавателни отдели, защо на този претъпкан паркинг не е имало елементарна охрана, защо там се мотаят съмнителни типове с претъпкани с експлозиви раници? В Сарафово "служители" на МВР няма ли? Да не би да са били на плажа? Трудно е да се повярва, че това изобщо се е допуснало по един толкова левашки начин! Не се чуха и слова на изказано съболезнование, поне не и в медиите..Пак слушаме за "лица", за това, че не можело да се пазят всички?! Че сигналите и предупрежденията от зимата "нямали нищо общо със случая", че нямало "оперативна информация", че никой не ги бил предупредил?! Сякаш терористите предупреждават с покани. Не знам докъде ще стигне този театър на абсурда! Това е пълен провал. Но с трагични последици.

 Д. Хаджидимитров

Демократическа кончина

Не мога да си представя автентичен седесар, истински антикомунист, който ще приеме дори и намек на идеята да бъде подлога на ГРЕБ! Истински седесар, който ще приеме да чиракува и ще се прегърне с министри и функционери - деца и внуци на АБПФК, партизани, полковници от НМ, платени партсекретари, платени секретари на ДКМС, партийни номенклатури на БКП и ДКМС и тям подобни! Партия, която словоблудства и лъготи като за световно, която за 3 пълни години комфортно управление отряза 1000 трикольорчета, но народът панически се изселва от родината? Власт, която принуди младежите да правят аналогия с режима на Тато и самоотвержено да се отдадат на барикадата Орлов мост? Власт, която допусна майките да протестират с децата си против отнемането на мизерните им детски помощи? Управляваща партия, наложила повсеместната калинковщина и некомпетентност, вопиющото безхаберие към социалните проблеми, изселването на народа, хвалипръцковщината и невиждания волунтаризъм на "новото", на дянковските нововъведения и абсурдни финансови импровизации, на десетките незаконни "закони", прието от придатъчното мнозинство на случайниците, наречени с гръмкото име "парламентарно мнозинство"? Администрация, която се провали тотално по най-важната тема - истинската евроинтеграция и приемането ни в Шенген? Изпълнителна власт, която се опитва да се налага над съдебната? За която показността е издигната в култ? Кой нормален демократ ще асистира на групировка, за която целият свят гръмна със съмнения за мафиотско потекло? Кой свободомислещ ще обслужва котерийните интереси на лобисти, загърбили проблемите на народа в услуга на монополисти и олигарси, на забогатели мутри и мутреси, на назначени милионери? Това е гавра с историята на демократична България. Всички опоненти потриват ръце, защото сам СДС си сложи въжето на шията! Бог да пази България!

Д. Хаджидимитров

In Memoriam Jon Lord (1941-2012)

     Отиде си великият основател на легендарната група Deep Purple... Джон Лорд ни напусна завинаги от този грешен свят! За нас, хората отвъд желязото, такива титани на рок-културата бяха и означаваха само едно – свобода на личността и волен, бунтарски дух! Макар че ние никога не успяхме да станем докрай част от неговия свят, дори и в душите си!..В онези славни времена на Уудсток и Джими Хендрикс, рокът беше бунт, позиция и революция. Днес вече нещата са променени, доминира Златният телец.

      Джон Дъглас Лорд беше духовният водач, патриархът на хамонд органа в рока, първият класически пиaнист, който поднесе на шокирано-очарованата публика симфо – рок концерт през далечната 1969... Основана през 1968 г. от самия Лорд и барабаниста Йън Пейс, групата Дийп Пърпъл е един от колосите на новаторската, тотална вълна на хард рока. Джон е постоянен член на групата от нейното създаване до оттеглянето си през 2002 г. Пианистът  допринесе за раждането на най-влиятелните хитове на групата като „Smoke on the Water" и „Child in Time".

         Великият британец ще остане в историята с неповторимия си, класически стил на интерпретация и незабравимите си барокови сола в парчета като Speed King, Burn, Lazy и Stormbringer. Еднo от най-значимите му произведения е композираната от него оркестрова творба „Concerto For Group And Orchestra", която бе изпълнена за първи път в „Роял Албърт Хол" през 1969 година.

         Работата му включва проекти с „Уайтснейк", "Рейнбоу", Йън Пейс, „Аштън енд Лорд", „Артуудс" и „Флауър Пот Мен". Той е гостувал два пъти и в България. На 30 октомври 2010 г. хора от всички възрасти препълниха зала 1 на НДК в София за концерта на прочутия рок музикант. Заедно с Кийт Емерсън и Рик Уекман, Джон Лорд е един от първите новатори в рока, адаптирали своето академично музикално образование към рок музиката. Джон Лорд пръв прозря, че симфоничната музика и рока има как да бъдат съчетавани и то по един неповторим, божествен музикален начин. Направи го още в далечната 1969 година! По-късно постоянно втъкаваше умело барокови и класически музикални мотиви в солата на своя хамонд орган! Един велик композитор и новатор на великата хард рок музика! Беше приятел и на България. Завинаги ще останеш в паметта и сърцата ни, Джон!

Д. Хаджидимитров

Приказка за кризата

        Имало едно време една нещастна Криза. Тя била стара, съсухрена и самотна, не излизала от дупката си. Един ден положението станало нетърпимо и тя решила, че е крайно време да се поразкърши. Измъкнала се полуживата Криза от леговището си, протегнала се стенейки и хукнала да се рее по широкия свят, яхнала вятъра  на промяната. Обикаляла страни и континенти, скитосвала се къде ли не, опустошавала държави и огромни градове, ошетала дори паланки и села...Минали години, изредили се какви ли не картини пред очите й, видяла и бедни и богати, нещастни и ведри, грозни и прекрасни, глупави и хитри, навсякъде първом я приемали, а сетне я отхвърляли.

       Времето минавало, сезоните се сменяли..Една сутрин, Кризата се събудила и със сетни сили се изправила на крака, умората и изтощението си казвали думата. Тогава тя решила да се усамоти, била съсипана от изтощение и преумора. Време било да се завърне в къщи. Събрала Кризата последни силици на две-на три и се затътрила назад. Минало доста време, тя била на предела на силите си, пътят сякаш я довършил. Една вечер, съсипана от дългия преход, тя заспала внезапно и непробудно. На другия ден, Кризата се събудила от невъобразим шум - гюрултия до Бога! Биели тъпани, пищели зурни, викали и пеели хора, виело се кръшно хоро! Ококорила се Кризата и се повдигнала плахо. Приближила се предпазливо до един човек и кротко го попитала:

- Какво е това, човече?
-Сватба, бабо, сватба вдигаме на мегдана!
-А къде сме, чедо?
-В България, на Балканите, ядем и пием, че това само ни остана в тези трудни времена.
-А кой е министер на финансите, бабиното?
-Един момък от Америка, бабо, наше момче - Дянков Симеон!

       Широка усмивка се разляла по сбръчканото и намръщено иначе лице на Кризата. Забравила умората и изтощението тя, даже й се приискало да се хване на хорото!
-Ех, живот! - процедила през зъби радостно Кризата - пътуваш, скитосваш, но в къщи си е най-хубаво! И понеже понаучила и малко английски по време на дългите си митарствания и скитане по широкия свят, изкрещяла:
"East - West, home is best! "

Димитър Хаджидимитров

Чистачката на българската олигархия

Модерната епоха радостно ни натресе един интересен феномен. Животът вече удивително се стреми да прилича на киното. А не е обратното, както трябваше да си бъде в спокойните времена, където левите си бяха леви, социалистите социалисти, десните десни, фашистите кротко се обличаха с рокли нощно време и така облекчаваха наранените си души, а светът беше с една идея по-подреден, отколкото е днес.

Днес вече всичко прилича на кино. Животът откри, че изкуството е по-ценно и започна да го имитира до такава степен, че границите на фантазия и реалност се заличиха. Това е основния проблем в разбирането на днешната ситуация. Тя просто по нищо не се отличава от наркоманско видение.

През 1992 година американският режисьор Джон Бедъм снима филма „Point of no return”, преведен на български като „Терористката”, който е американски римейк на френския трилър „Никита”. Главната роля в него е поверена на Бриджит Фонда. Тя е наемен убиец към мистериозна организация, пуснала пипалата си навсякъде. А, когато извърши своята поръчка, организацията изпраща специален човек, наричан през цялото време Чистача, който трябва да заличи следите от местопрестъплението, да унищожи всяка следа, да изтрие абсолютно всичко, все едно абсолютно нищо не се е случвало. Във филма ролята беше поверена на Харви Кайтел – уникален актьор, който в краткото си появяване успя да визуализира цялата мерзост на всичко, което се случва.

Днес, оказва се, много хора в България искат да бъдат Чистачите на олигархията. Продават се доброволно, защото корумпираната обществена среда е създала добър материален имидж на тази слугинска роля. А напоследък най-често в нея можем да видим да играе един човек – социоложката Мира Радева.

България има изключително парещ проблем с истината. Политическите и икономическите елити лъжат толкова много, че страната съществува в състояние на постоянен ступор. И беше така до един вълнуващ миг – мигът, в който разгневени хора блокираха „Орлов мост”, за да поискат властта да спре закона за горите, написан и изработен в услуга на 5-6 видни бизнесмени, чието влияние като радиация от Чернобил плува над цялата страна. Раздраното от лъжи и корупция общество реши да поиска истината. Това очевидно сериозно стресна всички, които мислеха статуквото за бетонирано. Трябваше няколко хиляди души да се съберат на едно място и да кажат „не” на властта, за да се събудят всички останали мафиотски инстинкти на елита.

Първо – организираха контрапротест. Театралната поза на бунт на едрите собственици на земя беше толкова нелепа, че не успя да изпълни драматургично поставената цел. Комичността на усилието надделя над неговите политически цели. Участието на депутати от ГЕРБ в шоуто пък допълнително остави усещането за подмолен политически механизъм, за пореден път да бъде подрито отвътре усещането за истина на хората, да бъде унищожена чрез абсурд светлата идея, че един протест може да промени света.

И когато това не успя, а рухна като акция на МВР в съда, олигархията се обърна към своята любима Чистачка, към жената, на която винаги могат да разчитат в кризисни ситуация, към господарката на театралната социология, към повелителката на лъжите, към вещицата за спешни поръчки – Мира Радева.

В проучване направено буквално от днес за утре, чиято основна трудност вероятно е била как да се нагласят резултатите така, че да галят туптящото финансово сърце на властта, МБМД обяви, че протестиращите от „Орлов мост” били хора с объркани глави.

Законът за горите бил много добър, възторгна се Радева, а неговата единствена грешка всъщност е, че просто не го обяснили както трябва.

Прелест. Очевидно в света на тази извратена социология протестът просто е бил акт на колективна лудост. Объркани хора, които блокирали важно кръстовище, но без да знаят защо го правят. Нормалната власт срещу изперкалото общество. Точно това ни казва Радева. Ако сте претръпнали от лъжи, а това е съвсем естествено, отново ще повторя нейната теза – властта е направила нещо добро (подарява планините на едрия бизнес), а хората са луди, защото се противят срещу това.

Поръчката, която Радева изпълнява, съвсем не спира дотук, тя все пак е пратена като чистач, който трябва да заличи следите от престъплението и да го обясни по романтичен начин. Отказът на държавата от планиране и изготвяне на стратегия за районите направил така, че предприемачите да бъдат възприемани като грабители на природата, възмущава в кресчендо социоложката. Мисля, че точно тази фраза трябва перфектно да обяснява кой е поръчал това изследване и какви са неговите цели. То е направено и обявено в този момент, защото едрите предприемачи за първи път се изплашиха сериозно. Просто видяха, че общественият натиск няма да позволи да получат и тази част от България като част от техните странно натрупани богатства.

В обслужването на интересите на олигархията Мира Радева тръгна да разпространява и откровени лъжи – като съобщената от нея информация, че 60 процента от територията на България са защитени земи.

Но нима някой се учудва? Кой е чувал истина в България през последните 20 години? България е странен обществен експеримент – страна на постоянната лъжа, където лъжите се опровергават чрез нови лъжи и така се ражда усещането, че хората не са господари на собствените си животи. Това е нещо като виртуален свят на безкрайното лъготене и на постоянно сменящи се Чистачи, които трябва да подхвърлят лъжите с неизтощима страст, защото иначе киномагията ще се изпари.

Хората са в постоянна кръгова отбрана от перманентните лъжи. Това, което Поръчителите на социологически изследвания не са разбрали е, че обществото разви резистентност към постоянната измама. Хората вече знаят как да разпознават корпоративните интереси, които ще ги ограбят за пореден път. И поради тази причина Радева е човек от миналото. Тя можеше да свърши работа в някоя от предишните епохи от натрупването на нечисти капитали и черна карма. В момента тя е просто една комедиантка, която губи последните остатъци от обществен авторитет.

Времената са странни. Пред нас се разпадат картонени хора. Диана Найденова изпуши и се оказа просто една телевизионна истеричка. Мира Радева тръгна да ни внушава, че сме щастливи и че сме с объркани глави, и се разконспирира като обществен вредител. Лъжите просто вече не работят. Чистачите не могат да си вършат работата, защото вече нищо не е такова, каквото беше.

С това не искам да кажа, че се е осъществила революционна промяна. В това вероятно не вярват дори и авторите на няколкото свръхраздути и патетични есета за новото поколение по улиците, които успешно ме отказаха от четенето на есеистика за близкото десетилетие.

Промяната е в това, че хората се изтощиха от лъжите. Разпознаха своя враг и неговите чистачи. А това никак не е малко.

Ама сериозно, не е малко.

Александър Симов