За една статия на един иначе добър автор

Не отричам, че статията на Иво Беров "Левски, Ботев, присъствието, робството и т.н..." е много изкусно написана, но зад всяка документална истина се крие и житейската и битова истина на българите, която в повечето случаи далеч не е била толкова розова, както Иво малко манипулативно я представя, съдейки по разказите на странстващите французи, които представете, си черпят информация предимно от турските документи, естествено. Не, ние не сме били говорещи оръдия на труда като в древния Рим, имали сме дори свобода на придвижването, поне е нямало такава забрана. Но това съвсем не омаловажава стремежа и мечтата на българския народ да се освободи от "османското присъствие". Мисля, че не е редно с лека ръка да зачертаваме "Под игото", а още по-малко да омаловажаваме епичния подвиг на Апостола на Свободата и неговата Христова саможертва. Статията цели точно това, макар и по доста рафиниран и донякъде фарисейски начин. Поне така се усеща. Омаловажава се и подвигът и саможертвата на цяла плеада загинали герои за свободата на родината, за националното ни самоосъзнаване като християнски народ. Османците са могли са да ни унищожат още в 15 век, но не са го направили, за да има рая, която да работи и произвежда, това е вярно. Но се чудя как така авторът не изкарва Хаджи Димитър и Стефан Караджа предводители на разбойници, както и Панайот Хитов, например.. Нали развенчаваме митове и клишета?! Може би и Г.С. Раковски е обучавал паравоенната си чета по подобие на скаутите за фън и спорт и умения за ориентиране сред природата в новоосвободена Сърбия?! Или може би Ботев с неговата чета са били диверсанти, а Бенковски и Волов терористи? А иначе никак не е добре да повтаряме като мантра, че сме били роби на османските турци. Историците ги заболя устата да повтарят, че става въпрос за ДУХОВНО робство, авторът сам го признава - пропуснали сме Ренесанса, Барока, Великите географски открития, Промишлената революция от 17 и 18 век. Беров е прав, макар и малко едностранчив. Липсата на робство в предметния смисъл, не ни е направила истински свободни хора, за да броим "екстрите" на т.н. турско робство. Да, историческите факти, описани и изброени в османските архиви са едно, но реалните истини за съдбата на българите до руско-турската война - съвсем друго..Или както казва един не напълно суфициален историк П. Цветков - по-добре да не е имало руско-турска война, защото после руснаците ни били заробили. Това са перифразирани думи на З. Стоянов. Той, Стамболов и Ботев са ненавиждали руския имперски ботуш, защото са били демократи по дух, но именно Захари Стоянов пръв е предложил да се покани за монарх първо член на руския царски двор, което е било и отказано. Приемам статията и ми харесва, но монетата има винаги две страни..