Евроизбори, 2019 (За всекиго по нещо)
Размисли на един синдикалист – 1 част - България
Като синдикалист, равно отдалечен от всички партии,
нито ляв, нито десен, бих отбелязал следното:
Резултатите са и логични, и не чак дотам.
България:
1. ГЕРБ
би пак, то и няма как да беше иначе, Бате Бойко елиминира терасаджиите, на
практика извади Цветанов от политиката и се раздаде на МАХ, хващайки кормилото
и подкарвайки джипа в буквален и преносен смисъл. Дотук добре, но абсолютното
номинално число е ниско, и то заедно с патерицата, направо трети крак СДС, т.е.
около 550 хил.гласа от 6 млн. българи с право на глас. Хората не искат
предсрочни избори, поне засега, но тези под 10% от общия брой гласоподаватели е
своеобразен жълт картон.
2. БСП
– много „карашик” листа, от крайни либерали до хардлайнери, вътрешни крамоли и
караници, разочарован електорат, унижен шеф на ПЕС, разнопосочни послания на Йончева.
Но пък сами излязоха срещу цялата държавна машина и взеха един евродепутат повече
от досегашните си четири. Нинова няма как да се оттегли от шефското място при
този резултат.
3. ДПС
– сериозен спад с около 100 хил., което си е направо фиаско. Причините са много
– българските турци вече са по-въздържани в гласуването за тях, повече залагат
на циганите и купения вот, а и..Пеевски.
4. ВМРО
– достойно представяне, на фона на ниската популярност на правителствената
коалиция, иззеха т.н.патриотичен вот изцяло, Джамбазки бе хиперактивен.
5. ДБ
– изненадата на вечерта, събраха за минаване на летвата с триста зора, но
загубиха голяма група от около стотина хиляди твърди „седесари”, заради
коалицията си с левите „Да, България” (Тафров) и тъй наречените български
зелени, които са десни либерали. Те вечно ще са на ръба, ако ДСБ и Радан Кънев
не се определят като политическа ориентация.
6. ВОЛЯ
– събраха значителен брой за партия „времянка”, но са на финалната права на
политическия си „lifespan”.
7. Десислава
Иванчева – добър протестен вот и фен група, но ще влезе в затвора, такова е
съдебното решение.
8. Ваня
Григорова – отлична кампания, ясни синдикални послания, но слаб интерес от
страна на публиката, причините са всеизвестни, това бяха избори на твърдите
ядра.
Избирателната активност – изключително, презрително
слаба, което ярко ни отличава от целия ЕС, но причините са няколко:
1. Хората
отсвириха българската политическа класа, главно заради раболепието й, и
неспособността й за вземане на самостоятелни решения.
2. Ниските
доходи и социалните контрасти озлобиха хората против държавата.
3. Гражданската
пасивност си е стара българска черта – всички са маскари, а и „17 души бг
лапачи нищо не могат да променят в ЕС”, което само по себе си не е лишено от
логика!
