In Memoriam Jon Lord (1941-2012)

     Отиде си великият основател на легендарната група Deep Purple... Джон Лорд ни напусна завинаги от този грешен свят! За нас, хората отвъд желязото, такива титани на рок-културата бяха и означаваха само едно – свобода на личността и волен, бунтарски дух! Макар че ние никога не успяхме да станем докрай част от неговия свят, дори и в душите си!..В онези славни времена на Уудсток и Джими Хендрикс, рокът беше бунт, позиция и революция. Днес вече нещата са променени, доминира Златният телец.

      Джон Дъглас Лорд беше духовният водач, патриархът на хамонд органа в рока, първият класически пиaнист, който поднесе на шокирано-очарованата публика симфо – рок концерт през далечната 1969... Основана през 1968 г. от самия Лорд и барабаниста Йън Пейс, групата Дийп Пърпъл е един от колосите на новаторската, тотална вълна на хард рока. Джон е постоянен член на групата от нейното създаване до оттеглянето си през 2002 г. Пианистът  допринесе за раждането на най-влиятелните хитове на групата като „Smoke on the Water" и „Child in Time".

         Великият британец ще остане в историята с неповторимия си, класически стил на интерпретация и незабравимите си барокови сола в парчета като Speed King, Burn, Lazy и Stormbringer. Еднo от най-значимите му произведения е композираната от него оркестрова творба „Concerto For Group And Orchestra", която бе изпълнена за първи път в „Роял Албърт Хол" през 1969 година.

         Работата му включва проекти с „Уайтснейк", "Рейнбоу", Йън Пейс, „Аштън енд Лорд", „Артуудс" и „Флауър Пот Мен". Той е гостувал два пъти и в България. На 30 октомври 2010 г. хора от всички възрасти препълниха зала 1 на НДК в София за концерта на прочутия рок музикант. Заедно с Кийт Емерсън и Рик Уекман, Джон Лорд е един от първите новатори в рока, адаптирали своето академично музикално образование към рок музиката. Джон Лорд пръв прозря, че симфоничната музика и рока има как да бъдат съчетавани и то по един неповторим, божествен музикален начин. Направи го още в далечната 1969 година! По-късно постоянно втъкаваше умело барокови и класически музикални мотиви в солата на своя хамонд орган! Един велик композитор и новатор на великата хард рок музика! Беше приятел и на България. Завинаги ще останеш в паметта и сърцата ни, Джон!

Д. Хаджидимитров

Приказка за кризата

        Имало едно време една нещастна Криза. Тя била стара, съсухрена и самотна, не излизала от дупката си. Един ден положението станало нетърпимо и тя решила, че е крайно време да се поразкърши. Измъкнала се полуживата Криза от леговището си, протегнала се стенейки и хукнала да се рее по широкия свят, яхнала вятъра  на промяната. Обикаляла страни и континенти, скитосвала се къде ли не, опустошавала държави и огромни градове, ошетала дори паланки и села...Минали години, изредили се какви ли не картини пред очите й, видяла и бедни и богати, нещастни и ведри, грозни и прекрасни, глупави и хитри, навсякъде първом я приемали, а сетне я отхвърляли.

       Времето минавало, сезоните се сменяли..Една сутрин, Кризата се събудила и със сетни сили се изправила на крака, умората и изтощението си казвали думата. Тогава тя решила да се усамоти, била съсипана от изтощение и преумора. Време било да се завърне в къщи. Събрала Кризата последни силици на две-на три и се затътрила назад. Минало доста време, тя била на предела на силите си, пътят сякаш я довършил. Една вечер, съсипана от дългия преход, тя заспала внезапно и непробудно. На другия ден, Кризата се събудила от невъобразим шум - гюрултия до Бога! Биели тъпани, пищели зурни, викали и пеели хора, виело се кръшно хоро! Ококорила се Кризата и се повдигнала плахо. Приближила се предпазливо до един човек и кротко го попитала:

- Какво е това, човече?
-Сватба, бабо, сватба вдигаме на мегдана!
-А къде сме, чедо?
-В България, на Балканите, ядем и пием, че това само ни остана в тези трудни времена.
-А кой е министер на финансите, бабиното?
-Един момък от Америка, бабо, наше момче - Дянков Симеон!

       Широка усмивка се разляла по сбръчканото и намръщено иначе лице на Кризата. Забравила умората и изтощението тя, даже й се приискало да се хване на хорото!
-Ех, живот! - процедила през зъби радостно Кризата - пътуваш, скитосваш, но в къщи си е най-хубаво! И понеже понаучила и малко английски по време на дългите си митарствания и скитане по широкия свят, изкрещяла:
"East - West, home is best! "

Димитър Хаджидимитров

Чистачката на българската олигархия

Модерната епоха радостно ни натресе един интересен феномен. Животът вече удивително се стреми да прилича на киното. А не е обратното, както трябваше да си бъде в спокойните времена, където левите си бяха леви, социалистите социалисти, десните десни, фашистите кротко се обличаха с рокли нощно време и така облекчаваха наранените си души, а светът беше с една идея по-подреден, отколкото е днес.

Днес вече всичко прилича на кино. Животът откри, че изкуството е по-ценно и започна да го имитира до такава степен, че границите на фантазия и реалност се заличиха. Това е основния проблем в разбирането на днешната ситуация. Тя просто по нищо не се отличава от наркоманско видение.

През 1992 година американският режисьор Джон Бедъм снима филма „Point of no return”, преведен на български като „Терористката”, който е американски римейк на френския трилър „Никита”. Главната роля в него е поверена на Бриджит Фонда. Тя е наемен убиец към мистериозна организация, пуснала пипалата си навсякъде. А, когато извърши своята поръчка, организацията изпраща специален човек, наричан през цялото време Чистача, който трябва да заличи следите от местопрестъплението, да унищожи всяка следа, да изтрие абсолютно всичко, все едно абсолютно нищо не се е случвало. Във филма ролята беше поверена на Харви Кайтел – уникален актьор, който в краткото си появяване успя да визуализира цялата мерзост на всичко, което се случва.

Днес, оказва се, много хора в България искат да бъдат Чистачите на олигархията. Продават се доброволно, защото корумпираната обществена среда е създала добър материален имидж на тази слугинска роля. А напоследък най-често в нея можем да видим да играе един човек – социоложката Мира Радева.

България има изключително парещ проблем с истината. Политическите и икономическите елити лъжат толкова много, че страната съществува в състояние на постоянен ступор. И беше така до един вълнуващ миг – мигът, в който разгневени хора блокираха „Орлов мост”, за да поискат властта да спре закона за горите, написан и изработен в услуга на 5-6 видни бизнесмени, чието влияние като радиация от Чернобил плува над цялата страна. Раздраното от лъжи и корупция общество реши да поиска истината. Това очевидно сериозно стресна всички, които мислеха статуквото за бетонирано. Трябваше няколко хиляди души да се съберат на едно място и да кажат „не” на властта, за да се събудят всички останали мафиотски инстинкти на елита.

Първо – организираха контрапротест. Театралната поза на бунт на едрите собственици на земя беше толкова нелепа, че не успя да изпълни драматургично поставената цел. Комичността на усилието надделя над неговите политически цели. Участието на депутати от ГЕРБ в шоуто пък допълнително остави усещането за подмолен политически механизъм, за пореден път да бъде подрито отвътре усещането за истина на хората, да бъде унищожена чрез абсурд светлата идея, че един протест може да промени света.

И когато това не успя, а рухна като акция на МВР в съда, олигархията се обърна към своята любима Чистачка, към жената, на която винаги могат да разчитат в кризисни ситуация, към господарката на театралната социология, към повелителката на лъжите, към вещицата за спешни поръчки – Мира Радева.

В проучване направено буквално от днес за утре, чиято основна трудност вероятно е била как да се нагласят резултатите така, че да галят туптящото финансово сърце на властта, МБМД обяви, че протестиращите от „Орлов мост” били хора с объркани глави.

Законът за горите бил много добър, възторгна се Радева, а неговата единствена грешка всъщност е, че просто не го обяснили както трябва.

Прелест. Очевидно в света на тази извратена социология протестът просто е бил акт на колективна лудост. Объркани хора, които блокирали важно кръстовище, но без да знаят защо го правят. Нормалната власт срещу изперкалото общество. Точно това ни казва Радева. Ако сте претръпнали от лъжи, а това е съвсем естествено, отново ще повторя нейната теза – властта е направила нещо добро (подарява планините на едрия бизнес), а хората са луди, защото се противят срещу това.

Поръчката, която Радева изпълнява, съвсем не спира дотук, тя все пак е пратена като чистач, който трябва да заличи следите от престъплението и да го обясни по романтичен начин. Отказът на държавата от планиране и изготвяне на стратегия за районите направил така, че предприемачите да бъдат възприемани като грабители на природата, възмущава в кресчендо социоложката. Мисля, че точно тази фраза трябва перфектно да обяснява кой е поръчал това изследване и какви са неговите цели. То е направено и обявено в този момент, защото едрите предприемачи за първи път се изплашиха сериозно. Просто видяха, че общественият натиск няма да позволи да получат и тази част от България като част от техните странно натрупани богатства.

В обслужването на интересите на олигархията Мира Радева тръгна да разпространява и откровени лъжи – като съобщената от нея информация, че 60 процента от територията на България са защитени земи.

Но нима някой се учудва? Кой е чувал истина в България през последните 20 години? България е странен обществен експеримент – страна на постоянната лъжа, където лъжите се опровергават чрез нови лъжи и така се ражда усещането, че хората не са господари на собствените си животи. Това е нещо като виртуален свят на безкрайното лъготене и на постоянно сменящи се Чистачи, които трябва да подхвърлят лъжите с неизтощима страст, защото иначе киномагията ще се изпари.

Хората са в постоянна кръгова отбрана от перманентните лъжи. Това, което Поръчителите на социологически изследвания не са разбрали е, че обществото разви резистентност към постоянната измама. Хората вече знаят как да разпознават корпоративните интереси, които ще ги ограбят за пореден път. И поради тази причина Радева е човек от миналото. Тя можеше да свърши работа в някоя от предишните епохи от натрупването на нечисти капитали и черна карма. В момента тя е просто една комедиантка, която губи последните остатъци от обществен авторитет.

Времената са странни. Пред нас се разпадат картонени хора. Диана Найденова изпуши и се оказа просто една телевизионна истеричка. Мира Радева тръгна да ни внушава, че сме щастливи и че сме с объркани глави, и се разконспирира като обществен вредител. Лъжите просто вече не работят. Чистачите не могат да си вършат работата, защото вече нищо не е такова, каквото беше.

С това не искам да кажа, че се е осъществила революционна промяна. В това вероятно не вярват дори и авторите на няколкото свръхраздути и патетични есета за новото поколение по улиците, които успешно ме отказаха от четенето на есеистика за близкото десетилетие.

Промяната е в това, че хората се изтощиха от лъжите. Разпознаха своя враг и неговите чистачи. А това никак не е малко.

Ама сериозно, не е малко.

Александър Симов

Русофобията - един жалък анахронизъм, а не патриотизъм

           Омръзнало ми е да слушам глупости за прословутите мужици, които се чудели от кого ни освобождават, защото българите сме имали кокошки и кози, крави и свине! Това се повтаря като мантра от патологичните русофоби при всяко споменаване на 3 март или тема, свързана с руснаците. Чудели се, но после бързо са разбрали при битката за Плевен. Аман! Всичко е ясно, Захари Стоянов и Стамболов са били напълно прави, искали са всичко да си организираме сами, отвратени от високомерната руска администрация на Временното руско управление, което се оглавява от императорския комисар Владимир Черкаски, ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“, а след неговата смърт през март 1878 година — от Александър Дондуков-Корсаков, на когото не ние сме озаглавили булеварда на Ларгото, а хора живели и мислели много преди нас. Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.
            Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създаденият през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Тодор Икономов, Константин Стоилов и други, които волю неволю са придобили маса знания за администрирането на една държава по тогавашните стандарти. Не сме чули никакви антируски изявления нито от Богдан Филов, нито от проф.Шишманов, нито от Мушанов, Малинов или Ляпчев. Нищо антируско, макар че основания е имало, не са казали нито Героят от Сливница, Княз Александър Батемберг, нито Фердинанд, нито цар Борис Трети, дори и след началото на войната на Хитлер със Сталин, макар че бяхме съюзници с Германия. Нито един български войник не е изпратен на Източния фронт, за което заслугата отново е на цар Борис Трети. Същите тези българи, както е добре известно са станали най-големите държавници на Третото българско царство. Както и безсмисления спор за 3 март, така и тази тема сблъсква страстите на русофили и русофоби, но истината е безкрайно проста - ако бяхме постояли още в прехвалената Османска империя, нямаше да ни има или щяхме да сме номадско племе без държава по подобие на кюрди и арменци. Не че сега процъфтяваме, но това е друга тема. Да се смесват двата периода и кой какво е оставил, това граничи с лудост, много ясни са както поразиите на комунизма и производните му, така и последиците от динамичните исторически превратности, войните и катастрофите на 20 век. Но няма как, не е редно и е пълно безумие ние да се опитваме да ревизираме възгледите, въжделенията и решенията на нашите велики предци от следосвобожденска България относно 3 март, паметника на цар Александър Втори, храм Св. Александър Невски, Паметникът-костница на в. Шипка, руската черква в с. Шипка, Докторския паметник, Руски паметник и какво ли не още! Омръзнало ми е да слушам бръщолевенията на болния мозък Пламен Цветков, според който Русия не е трябвало да ни освобождава, а да си стоим до младотурската революция в Османската империя. Според него би било по-добре да бъдем изклани като арменците. Повече от ясно е, че Съветска Русия, сталинизмът и болшевизмът, т.н. Народен съд нанесоха унищожителен удар по нацията ни, но да се изповядва крайна форма на русофобия е болестно състояние!

Димитър Хаджидимитров

По повод на една професорска теза

          Наскоро четох част от дописка за някой си професор в БАН на име Щелиян Щерионов (звучи странно и нетипично за българско име) под заглавие "Как са живели българите в Османската империя", в чието научно изследване се възхвалява житието-битието на народа ни тогава, сякаш петте века турско робство са били обсипани с цветя, рози и благоденствие. На фона на трагичните съдби на титаните в борбата за национална независимост Левски и Ботев, на Бенковски и Бачо Киро, на Батак и Копривщица, на Перущица, на паметта за легендарните комити Хаджи Димитър и Стефан Караджа, отдали убедено и безропотно младия си живот за глътка свобода, е меко казано неуместно и позорно да се възхвалява и смекчава присъствието ни като народ в Османската империя, да се търсят някакви смукани от пръсти "бонуси", бих казал, че това е повече от възмутително! Да се забрави Вазов с описанието му на народните въжделения по онова време в неговия епохален роман "Под игото" е дори кощунствено! Нима това е плод на неговата фантазия? И в него ли се усъмнихме?
           Няма как сърби, хървати и унгарци да говорят за австрийско владичество или робство, тъй като те са били култивирани, а не потискани. Вярно е, че султанът позволява известни свободи към края на 19 век, извоювана е Българската екзархия в 1870 г. с първия Временен съвет на Екзархията, който избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Дадени са някои духовни права - открити са читалища и училища, построени са черкви, (Народното читалище и класно училище в Копривщица и църквата Св. Успение Богородично в Пазарджик са построени през 1837 г., когато е роден Апостолът на Свободата Дякон Васил Левский), всички тези завоевания на духовно извисени българи са се дължали основно на икономическа необходимост от богатството на трудолюбивите и изкусни български занаятчии и търговци, един Ослеков, съратник на Бенковски от Копрившица дори е бил "беглик", т.е бирник, на държавна служба на ОИ, но също е загинал като герой, хвърлен в зандана. В Цариград П.Р. Славейков и цяла плеяда образовани българи са издавали вестници и книжнина, а спорът за установяването на българската национална църква продължава цели 40 г. Започва през 1830 година и завършва на 28 февруари 1870 година когато със султански ферман, издаден в Цариград, се узаконява възникването на българската екзархия. Това обаче по никакъв начин не отменя националното съзнание на българите за това, че са били под робство, тъй като поробителят е бил духовен, верски и до голяма степен икономически.
          Професор Вера Мутафчиева говори за икономически възход на българите още през 17 век, тъй като султанът е прозрял качествата на българите - трудолюбие, предприемчивост, упоритост, и се е нуждаел от плодовете на техния усилен труд, в контраст с по-мързеливото и бедно турско население. Не случайно големите ни дейци - Константин Величков, проф.Иван Шишманов, Константин Стоилов, Богдан Филов, Никола Мушанов, Александър Малинов и много други млади българи в края на 19 век, още преди или непосредствено след Освобождението са завършили университети в Швейцария, Франция, Германия, успели са, защото техните бащи са можели да си го позволят, защото са отделяли всичко, за да ги изучат, но това е ставало с техни собствени средства, а не с османски стипендии. Вярно е и, че мужиците са били шокирани от благоденствието на българските селяни през 1877-78 по време на войната, която ние с право считаме за Освободителна, защото малко по-късно е възстановено Третото българско царство. Но да се говори за някакви ползи от битието ни на поробен духовно народ в рамките на загнилата Османска империя, граничи с безумие. Ако е била толкова хубава, защо самите турци си я разграждат, в резултат на което Кемал Ататюрк поставя темелите на съвременната, проевропейски ориентирана турска република, която и до днес изповядва въжделения, амбиции и мераци да се европеизира, та дори да стане пълноправен член на ЕС?
         Не бива обаче да се отрича, че икономиката на Турция е във възход от доста години (около 15, ако не се лъжа), съседни държави сме и това до голяма степен е основание за респект. От друга страна е напълно неприемливо за националния манталитет на българина, да се минимизират страданията на българския народ преди Освобождението и да се отрича съзнанието на нацията ни по отношение на турското робство. Това е твърде безотговорно пред поколенията, а още по-недопустимо е подобна теза да се прокламира от титулувани учени, това граничи с духовно и национално престъпление. А съвременните отношения с Турция, никой не оспорва, трябва да са добри и ползотворни.

Димитър Хаджидимитров

Властта произтича от народа, а олигарсите - от властта..

         Забележете! Най-стриктното и безкомпромисно законодателство в България е онова спрямо гражданите, в техен ущърб: събиране на задължения, запори на заплати и сметки, отнемане на доходи и недвижимо имущество, дори затвор за обикновените хора, които нямат никаква вина, че управляващата каста ги излъга за "възходящото" развитие на държавата и невиждания "икономически ръст", а банковите политики на измамата и "зарибяването" на плебса за лесни пари, под ласкавия поглед на държавните банкови шефове, буквално принудиха народа да се набута с всевъзможни кредити, за да развива "бизнес" или да си купи "ново строителство", наивно повярвал в т.н. бурен растеж. Целта беше друга - пълното му заробване! Така наречените "колекторски" фирми, служещи на привилегированата каста на съдиите-изпълнители процъфтяват, а хората, останали без доходи, масово се изселват от родината (около 50 000 на година!), пред очите ни се разпадат най-социално значимите сфери, напълно опустошени откъм кадри - здравеопазването и образованието на младежта! Това са само част от най-значимите "постижения" на властта.
           Сега е времето на безпрецедентния, откровен и дори циничен протекционизъм в полза на олигарси, банкери, монополисти и забогатели мутри. Невиждан лобизъм в ущърб на народа върлува в хиперактивната, дори трескава законодателна дейност на властимащите днес:  предложените наскоро промени в Закона за горите, данъчното законодателство, отнемането на фундаментални права върху частната собственост, под благовидния предлог за прословутата "солидарност" в импотентната и проядена от корупция здравно-осигурителна система, всичко това се прави в интерес на върхушката. Цари невиждана корупция и информационна търговия, която дори и за страна като нашата, където това се смята от ЕС за балкански специалитет, за нещо "нормално", идва в повече на всички почтени хора от малкия бизнес и тези на наемния труд, който не струва пукната пара за новоизлюпените магнати - нерешеният случай с кърджалийските металурзи е повече от скандален! Там обаче прословутата солидарност не сработи, а фиаското на синдикатите беше пълно.
         Вижда се безпрецедентно потискане правото на информация във всички сфери, дори в училищното образование (резултатите от матурите мистериозно изчезнаха яко дим от сайта на МОН), напазаруваните медии, повсеместната цензура и автоцензура, двойните стандарти в правораздаването, вопиющата некомпетентност на администрацията, която роди нов термин - "калинковщина", издигане в култ на телефонното право и то напълно безсрамно признато дори от Първия, отвратителното сервилничене на "водещи журналисти" пред силните на деня, демагогията и лицемерието - всичко това стана неотменна част на всички нива и за всички все още пребиваващи на наша територия.
        На този фон, за цели три години, народните представители успяха единствено да прокарат един мижав текст, който парира безумните, антинародни клаузи в договорите с мобилните оператори, позволяващи безгранично подновяване на грабителски такси и цени за тези услуги. Но има надежда! Децата на България, младите и умни хора в родината са наясно с тази властова вакханалия, те са възмутени и разгневени, за тях режимът е като Татовия, те не знаят какво е комунизъм-канибализъм, но за тях и днешното време играе подобна роля, има светлинка в тунела! Дано да не е само от идващ насреща влак на БДЖ...

По повод едно интервю на Калина Андролова

Прекрасен пример за гъзодавството на интелигенцията е класическият клакьор, конюнктуршчик и службогонец, столичното пике Гого Папионката, вечно плямпащия глупости, шефа на серСЕМ, постоянно и охотно поставящ се в услуга на властта и силните на деня.

 Въпреки това, аз мисля, че не бива да се обвиняват за културния упадък на нацията и младежта, обикновените учители, лекари, инженери, културни дейци, а тези, които са на високи и влиятелни постове, министерствата на образованието и културата, такива като Николай Василев - Голямата водка, бивш министър на просветата, съсипал дисциплината и реда в българското училище, въвел "мултикултурните" модели на Шорош, разграждащи националното самосъзнание, Владимир Атанасов - бивш министър на просветата, въвел идиотските и превзети, ексцентрични учебни програми по български език, обричащи на вопиюща неграмотност българските деца, Ламбо, който само обикаляше коктейлите и банкетите по света или сегашния уникален "находчив" простак с вечен алкохолен глад - Веждю, (Боян Радев би бил по-добър министър на културата, и той ходи с уиски и пура в ръка, но поне е познавач на картини), но пък от друга страна, не можем да обвиняваме за профанизацията и културното опростачване в България, изтъкнатите светила - елита на културата ни - акад. Васил Казанджиев или Никола Гюзелев, например, нямат капчица вина за чалгизацията, циганизацията и въздигането на субкултурата в ранг на национална такава. Виж - лайното (навремето Костов го нарече публично негодник, явно е имало защо) Стефан Димитров и жълтурната халтурна медийна среда - може и трябва да бъдат обвинявани!