Нов закон или пристъп на законодателно умопомрачение?

                           Как "калинките" пишат закони..  

 

   Предстои гледането в Народното събрание на законопроект за нов Закон за детето, на който повече ще му отива работно заглавие - Закон против българското семейство! Безпрецедентен по своя антинароден характер, този бъдещ закон има за цел на разгради окончателно остатъците от духовна ценностна система у българската нация. Трескавата подготовка на крайно обтекаеми, хлъзгави и некомпетентно формулирани (а може би напълно преднамерено) понятия и термини в текста на проектозакона говорят единствено за срочна поръчка от външни фактори, провеждана под носа на дремещата, безхаберна и упоена от "успехите си" самовлюбена държавна администрация и парламентарно мнозинство.

 

          Няколкото развихрили ли се млади, хиперактивни държавни чиновнички от Агенцията за защита на детето, се задъхват една през друга да обясняват в пространни интервюта, предоставени им от сервилните медии, колко "модерен и актуален" (какви думички само) ще бъде новият закон, колко силно ще ускори развитието на българските деца, според тях безнадеждно изостанали в това отношение и ще разшири до непознати "параметри" техните права.
          Престъпното и безотговорно отношение на тези псевдо ковачи на нови, безумни закони явно не знае предел, тъй като те старателно са се погрижили да затрият и най-малък полъх на намек за правото на истинските родители дори и да дръзнат в мисълта си да възпитават или въздействат на собствените си деца!
          След явния провал на държавната администрация да реши проблемите на децата без родителска грижа, тя насочва хищнически поглед към децата в семействата, за да разруши окончателно и без това крехките устои на традиционно българските семейни ценности.
          Но нека хвърлим поглед върху това какви права смята държавата да си въздаде, за да изпълни поставената й поръчка за доунищожаване на българската национална идентичност не само в социален аспект, а и в семейната клетка:

1. Ще консултира детето ви БЕЗ ВАШЕ ЗНАНИЕ по психологически, медицински и правни въпроси по всяко време и без оглед възрастта на детето;
2. Ще представлява детето ви, ако и/или когато то ПОЖЕЛАЕ ДА ВИ СЪДИ, винаги когато то реши, че ВИЕ, СОБСТВЕНИТЕ МУ РОДИТЕЛИ, КОИТО СТЕ ГО СЪЗДАЛИ И ОТГЛЕДАЛИ, уж нарушавате правата му, а след навършването на 14 г. може да ви СЪДИ и ЛИЧНО!
3. Децата ще бъдат задължително обучавани от МОН още от детската градина как се прави секс и аборт (важното било да бъде "безопасно"), като при това ще му осигурява закрила срещу дискриминация, заради евентуалната му различна сексуална ориентация!
4. Ще бъде ЗАБРАНЕНО на родителите да оказват каквато и да е била форма на принуда върху децата, за да можели те "свободно" да формират своите възгледи извън семейството, при това родителите са длъжни да толерират различията, доста абсурдно, нали?
5. Ще се инспектира неограничено по всяко време вътре в семейството как родителите възпитават децата си и ако това не се хареса на някой малоумен или свръхамбициозен държавен чиновник, той може да даде предписание, че вие сте във "вреда на неговото развитие" или "се уронва достойнството на детето", или сте "против най-добрия ??? му интерес", или не му се осигурява "най-високият достижим стандарт", или не осигурявате добро "емоционално развитие" и прочие идиотски и двусмислени формулировки, вследствие от което започва бърза извънсъдебна процедура по отнемане на родителски права и даване на детето на приемници или осиновяване у нас или в чужбина.
6. В горния случай биологичните родители са длъжни да заплащат разходите по отглеждането на детето на новоизлюпените квазиродители - приемниците, които ще бъдат избирани от вездесъщите държавни "служители" от съответната раздута администрация, по всяка вероятност структура на АЗД към социалното министерство.

        Този закон ще създаде, а явно това е една от основните му цели, безпрецедентни условия за изнудване, клевета, корупция, трафик с деца и дори политически репресии, толерирани от държавната машина. Но най-важната задача е категорична - пълно разграждане устоите и темелите на българското семейство и хилядолетната българска нация!

         Поднасям най-официални извинения, ако прочетеното по-горе е предизвикало гадене или повръщане у четящите го!

Димитър Хаджидимитров

Една жестока истина на Разпети Петък

               Ние сме една от най-бедните нации в света. По-бедни от повечето държави от Третия свят. Към настоящата дата минималната работна заплата в България се равнява на 138,46 евро. Ирак, който бе изравнен със земята от и все още е арена на военни действия и всекидневни терористични удари, може да се похвали с минимална работна заплата в размер на 146,91 евро. Манипулаторите на народна хранилка биха обяснили този факт с наличието на петрол в близкоизточната страна, но не биха могли да обяснят как в Ливан, където петрол няма, минималната работна заплата е 247,02 евро. В Босна и Херцеговина, която не е член на ЕС и скоро няма да бъде, минималната работна заплата е в размер на 164,09 евро. В Папуа Нова Гвинея, която е изключително слаборазвита страна и разчита основно на земеделието, където са заети приблизително 72 % от трудоспособните на острова, минималната работна месечна заплата възлиза на 141,70 евро. "Икономическият гигант" остров Вануату се радва на минимална заплата в размер на 213,70 евро. Трябва да се отбележи, че 80 % от населението на острова е заето в селскостопанския сектор, а Вануату не е офшорна зона. Тринидад и Тобаго - 176,88 евро, Сейнт Винсент и Гренадини 151,02 евро, Сейнт Китс и Невис - 387,20 евро, Антигуа и Барбуда - 337,92 евро. При цялото ми уважение към тези страни се оказва, че папуасите получават по-високи заплати от българския роб. Гражданите на Перу и Еквадор, които са в списъка на държавите от Третия свят, получават по-високи заплати от българските трудещи се, съответно 178,04 евро в Еквадор и 151, 42 евро в Перу. Всъщност минималните работни заплати в държави от Третия свят са по-високи от тези в една държава - член на ЕС и НАТО. Веднага възниква въпросът за цените на хранителните продукти и комуналните разходи в горепосочените държави спрямо България. Към 2011г. потребителските цени в Перу са 10,34 % по-ниски от тези в България, а като цяло покупателната способност на средностатистическия перуанец е с 22,36 % по-висока от тази на българина. Ако за ток, газ, вода и смет българинът харчи средно 140 лв. на месец, то за същите киловати ток, куб. м газ и вода и изхвърлена смет перуанецът харчи 73 лв. или почти наполовина. Еквадорецът, който взема цели 40 евро повече на месец, купува литър мляко за 0,61 евро, а българинът - за 0,92 евро. Ако цената на билета за градския транспорт в европейска България е 0,50 евро, то за жителя на Еквадор този билет струва 0,20 евро и т. н. Ние дори не влизаме в критериите за държава от Третия свят, защото и там населението живее по-добре от нас. Покупателната способност в Тунис, чийто народ се вдигна на бунт поради лошите условия на живот, беше с 11,93 % повече от тази в България! Покупателната способност на населението в Босна и Херцеговина е с 35,56 % е по-висока от тази в България! Покупателната способност в Чили е с 44,44% по-висока от тази в България! Жителите на Ел Салвадор имат 10,36% по-висока покупателна способност от българските граждани! Гражданите на Хондурас имат 82,61 % по-висока покупателна способност спрямо българите! Иранецът има 39,75% по-висока покупателна способност от българина! Йорданецът, който обитава пустинята и държавата му е една от най-бедните в Близкия изток, притежава 13,67% по-висока покупателна способност от нас! Без да е член на ЕС и НАТО, "македонецът" има 6,92% по-висока покупателна способност от българина! Боливиецът има 75,03% по-висока покупателна способност от българина! В Доминиканската република покупателната способност на местните жители е с 46,84% по-висока от тази на българите! В Малави (държава от южна Африка) е с цели 82,51% по-висока, в Мексико - 79,28% по-висока, в Пуерто Рико - 147,08% по-висока и т.н. Ние сме една от най-бедните нации в света. По-бедни от повечето държави от Третия свят.

Превзе ли чалгата културата през последните двадесет години?

              Масовата култура за жалост, особено в младежта, е много страшничка, защото те друго не знаят, такова чувство имам. Дано се лъжа. В последните години явно има някакво размърдване. Въпросът е, че интересът им към понятието култура - това е много широко понятие - някак си покрай битпазара на субкултурата чак от създаването на света - им стана единствено чалгата, текстовете на чалгата, маанетата и кючеците стават техния свят. Те не познават себе си. Те имат свят, но не го познават, защото битпазарът е потиснал другия свят, стремежа към другия свят и е дал пример, продал им е стока и той им я налага и като че ли тя ги засища. И те се примиряват. Горе-долу това е логиката на българския гласоподавател. Той си избира някаква глупост, която му се струва, че е вярна и се държи за нея и го мачкат, и го превръщат в маймуна, той обаче си... Това било инстинктът на народа за оцеляване. Да, нашият инстинкт е много интересен, опасявам се, че в много случай отиването на заден план на истинското опознаване на същината на човека, истинското разкриване на възможностите му, тоест високата култура на нещата, на принизяването й, на слагането й на подсъдима скамейка едва ли не, на някакъв по-долен ред в името на личния интерес, който го наричат партийния интерес, който става над всичко, това е фатално за един народ.

                 Уви, обаче в последните двадесет години това представление гледаме. Това е лошият опит от предишното време. Защото предишното време беше обвинено в това, нали? Само че предишното време беше постигнало някакво изясняване на своите критерии и вече в последните си години имаше високо ниво на капацитет - технически, културен, всякакъв. Сега за жалост в последните години самото изливане на вълната от капацитет български навън е огромно, което е също много страшно. Чета вчера във вестника бомбастично съобщение: 583 литра минерална вода в България се изливат в България за една секунда. Представете си количествата минерална вода, които има България, които са неизползваеми милион години. Сега, още през 1995 година, като бяхме в Америка с Катя Паскалева - вечна й памет! - да играем на представление „Кълбоовидна мълния" по Иван Радоев, прекрасна пиеса, тя се играе в Народния театър.

           Последната на Катя Паскалева. Играем там в Чикаго пред българите и те ме питат какво става в България. Това е през 1995 година, много мътно и трудно време си спомням. И те ме питат. Аз викам: „Какво да ви кажа за България? Вижте сега аз имам една теория за България. Теорията за минералната вода. България има такова количество минерална вода, което се излива по тротоарите, по улиците, така че България ще оцелее, защото колкото и да се излива, друго идва, извира". И сега чета това във вестника. Това е вече буквален факт, аз го дадох като метафора. А като буквален факт... това е страшничко, разбирате ли.
             
             Още една ваша метафора четох неотдавна. Описвате България като един моден подиум, на който като че ли дефилират седемте смъртни гряха.

              "Перпетум мобиле" Непрекъснато ги гледаме, да. Това ли е пиесата, която сме принудени за гледаме - без пари, но за наша сметка. Да, това е пиесата. За съжаление, така излезе. Така излезе и няма лек, такова усещане имам.

             Последният път, в който ако не се лъжа разговаряхме с вас, беше покрай казуса с Топлофикация. Вчера обаче се появи новината, че могат да ви закрепостят завинаги към парното.

Те са ни закрепостили поначало. Аз не си спомням тоталитаризма като такъв в онова време. Не знам защо, но не мога да го схвана, защото сегашният тоталитаризъм според мен е чудовищен.

             За монополите ли говорите?
 
                Да. Хората са свикнали с това. Има една приказка „Таковай, не питай". Един минава през една гора и „Таковай, не питай". Не казвам думата, че не е удобно някак си. Така са казали. Значи има нещо гнило в Дания, това е друга пиеса, но е същото. Има нещо гнило в Дания. Много страшно.




Стефан Мавродиев - актьор

Анатомия на бедността

           Гражданите на Република България са с най-ниски доходи не само в рамките на Европейският Съюз. Българите са по-бедни дори от гражданите на страни от Латинска Америка и Третият свят. Покупателната способност на нацията е една от най-ниските в СВЕТОВЕН МАЩАБ! Мизерията се е вкоренила трайно и безпощадно в живота, битието и всекидневието на българите. Изключително ниските доходи под формата на заплати в държавния и частния сектор, подигравателният размер на пенсиите и изключително високата безработица са белезите на днешния икономически модел. Основни стоки от първа необходимост като хранителни продукти и лекарства са по-скъпи от подобни в множество държави от Европа до 25%, докато в същото време заплатите в страната ни са средно с 8,7 пъти по-ниски от тези в ЕС. С най-ниските доходи в ЕС, българите са принудени да заплащат най-скъпите мобилни разговори, най-високите нива на лихви по кредитите, което от своя страна задушава българския бизнес и предприемачество. Лихвите по кредитите в България надвишават средно 2,5 пъти тези от държавите членки на ЕС. Факт, който сам по себе си лишава стотици хиляди млади български семейства от възможността да придобият свой собствен дом, или просто ги превръща в икономически роби. Горивата, електроенергията, водата за бита и топлоенергията отнемат практически 100% от финансовия ресурс на домакинствата! Роби в 21 век, които впоследствие попадат в лапите на обгрижваните и толерирани от законодателството и лобистите банки и кредитни институции, а после и в перфектно организираната дейност за принудително събиране вземанията на топлофикационните, електроразпределителните и водоснабдителните монополи. 
       
             Искам обаче, ДЕБЕЛО да подчертая, че абсурдно ниските доходи в България не са от днес или вчера! Генезисът на ниските народни заплати се корени в убийствения исторически развой на родината ни след Втората световна война, когато Голямата тройка - Чърчил, Рузвелт и Сталин, особено последните двама, решават България да бъде болшевизирана и предадена в сферата на влияние на СССР. Така се случва унищожителния за Отечеството Деветосептемврийски преврат, вследствие от което комунистите вземат властта и физически унищожават българския културен, интелектуален, политически и стопански елит чрез т.н. мероприятия на народната власт - Народният съд унищожава около 30 000 души, вкл. всички народни представители, членовете на 3 правителства, регентите и голяма част от командния елит на Българската армия, както и много обикновени търговци, занаятчии, учители, свещеници, които са изразявали несъгласие с насила наложената власт на т.н. Отечествен фронт, където комунистите - сталинисти са диктували всичко...Тогава започва онова, на което все още сърбаме попарата - принудително наложения т.н. социалистически строй.

           Българският народ е ограбван неколкократно чрез т.н. парични деноминации. Първото и най-унищожително ограбване, ведно с конфискуването на имотите, а по-късно и земеделските земи (нивите) на хората, е било извършено през 1947 година. С обмяната през 1947 г. се изтеглят от обръщение банкноти от емисии до 1943 г. Срещу старите банкноти и бонове физическите лица могат да получат най-много до 2 000 лв. в нови банкноти, което определя подчертано конфискационния характер на този акт.
На 10 май 1952 г. е въведена най-мащабната и скоростна парична реформа в България. Обмяната се извършва между 12 и 15 май. Курсът на лева е базиран на руската рубла: 1.70 лев = 1 рубла, а коефициентът на деноминация е 100:4. На 28 юли същата година е открит Българският монетен двор. С това сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната
След това идва и още една - трета обмяна на парите е въведена на 1 януари 1962 година. Съотношението е 10:1. Отново целта е ограбване на спестяванията на кътащия пари за черни дни българин!
На 5 юли 1999 година се извършва деноминация на българския лев, според закон, приет от 38 Народно събрание на 19 февруари същата година. Старите 1000 лева стават нов 1 лев. Българска народна банка пуска в обръщение нови банкноти и монети: банкнотите са с номинална стойност 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лева, а монетите – с 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки. Всички банкноти и монети от старата емисия се приемат без ограничения като законно платежно средство до края на 1999 г, а след 1 януари 2000 г. като платежно средство остава само новият лев.

              Освен за банкнотите и монетите, деноминацията се отнася също и за:
всички имуществени и парични права и задължения;
активите и пасивите на предприятията;
ценни книжа и размера на акционерните дяловете;
размера на капитала, записан в търговския регистър;
всички платежни средства, чиято стойност се измерва в левове.

             Но най-опустошителното, брутално ограбване на българския народ в най-ново време е онова от ноември/декември 1996 г., проведено напълно преднамерено от шефа на БНБ и агент на ДС - проф. Тодор Вълчев и шайката на Жан Виденов чрез умело направлявана, непозната за България ХИПЕРИНФЛАЦИЯ! Тогава, буквално за месец и нещо, парите на хората се обезцениха с около 3000%!!! Държавата не си мръдна пръста, повече от 3 млн. домакинства изгубиха напълно спестяванията си. Крайната цел бе изпирането на валутата, раздадена от Луканов на верни хора от неговия клан под формата на кредити, както и изкупуване на безценица на крупна държавна недвижима собственост. Акцията по изкуствено предизвиканата финансова катастрофа бе проведенa под вещото ръководство на един пак образован в САЩ, "юноша буеден", младия финансов министър на твърдоглавия премиер Виденов -  Димитър Костов. След падането на кабинета Виденов, Димитър Костов се отдава на банкова дейност. От 1997 до 1999 г. той е изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, а след това - председател на УС на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на банка „Алианц България”. От юни 2005 г. Димитър Костов е член на УС и подуправител на БНБ, както и шеф на управление "Банково".

Димитър Хаджидимитров

НОВИ УСПЕХИ НА ВЛАСТТА

ПО ПОВОД НА НОВОТО "ЗАВОЕВАНИЕ" НА ВЛАСТТА - КАСОВИТЕ АПАРАТИ, ДИСТАНЦИОННО СВЪРЗАНИ С НАП

Това са пълни глупости! Всичкото Мара втасала, доходи като в Занзибар, огромна контрабанда, толерирана от същата тази държава, повсеместно двойни стандарти, чудовищна корупция от най-дребния чиновник до най-скъпата държавна поръчка, обгрижване на определени професионални съсловия, като нотариуси, адвокати, строителни надзори, счетоводна мафия, олигарси, монополисти, агрокартели, оператори-подслушвачи, и кой ли не още, раздаване на премии по най-подлия, тайничък начин, а в същото време разюздана инфлация и пълно социално безсилие! Тази държава ли ще превъзпитава нещастния българин?! Тя ли ще дава тон? Че този българин вече масово се изселва, затова НОИ е празен като текезесарски хамбар, където всеки изгребва като невидял, егати простотията чиновническа, човекът продава 20 чифта чорапи, плаща наеми, пълни гушите на чиновническата пасмина с огромни държавни такси в 100 измислени агенции, счетоводства за нищо, огромна документация за жалки обороти, а на всичкото отгоре го карат да купува нови прескъпи касови апарати - една от безкрайните маниакални идеи на властта за запушване на дупки, но с цената на народната мизерия. Накрая, всичките дупки ще бъдат запушени, но ще се отвори една огромна пропаст - тази на народа, него няма да го има! ДЕМ!

Драмите на една емигрантка

       Веднъж на няколко седмици ми се слуша само българска музика и българска реч по улиците. Не че ме интересува какво си говорят хората, а просто ей така, заради звуците и думите. Веднъж на половин година си спомням какво е да влезеш в заведение и да излезеш, миришейки и чувствайки се като пепелник. Това точно не ми липсва, но мризмата я асоциирам с нашенските кафенета.

              Всяка седмица си мисля за онази определена прясна буца сирене, която послушно ме чака в кварталното магазинче. Като завия ъгълчето и вляза в моето си блокче, в трапезарията ме чака мусака или картофена супа. Друг път пък баница, гъби, курабиики, домашен кекс.

 Само дето не ми липсва само храната. Бих казала, че ми липсват хората, но тези хора са семейството ми, защото, колко чудно, повечето ми приятели се разпръснаха из света. От една страна се възхищавам на хората, които остават в България и всячески се опитват да подобрят не само своя живот. От друга страна си мисля колко ли голям процент не са избягали чисто и просто защото нямат средствата. Живея си с утопичната мисъл, че някога ще се върна, че един ден ще имам достатъчно сила да се боря всеки един ден за културата, за отношенията между хората, за правата си. Същата борба, която уморява бългрите днес.

             Аз и повечето ми приятели си тръгнахме от България. Тези редове не са написани, за да изтъкнат превъзходството, на която и да е страна, а да покажат от какво съм уморена. Не е нормално на 19-20 години да си уморен от живота. Защото в държава, в която черният цвят, ниската култура, бездомните животни и липсата на капка позитивизъм царуват – младите хора нямат място. В държава, в която всеки го е страх да изрази собственото си мнение, никой не може да бъде Някой.

             Уморих се да заобикалям улици, заради глутници бездомни, гладни кучета през зимата. Не говоря за моя си страх, а че от чисто хуманна гледна точка, повечето държави, членки на Европейския Съюз, а и извън него, се грижат за животните на териториите си. И това е само началото. Уморих се от хора, оставящи бъдещето на България, а именно децата си, в контейнери за смет. Срам ме е, че ние сме едни от малкото народи, k0it0 izp0lzvat shli0kavica i cifri4ki МАСОВО вместо собствената си азбука. Срам ме е, че хора, били се във войни, забравени от държавата, умират в мизерни домове за стари хора.

          Уморих се от институции, които могат безконечно да препращат хора една към друга, а особено се уморих от безумно корумпираната ни съдебна система. Бягам от неоценения труд. Бягам от държава, която не цени нито родните си таланти, нито хората като цяло. Бягам от територоя, от която поколението на родителите ми ме съветва да бягам докато още мога…

 Бягам… засега. Такива ми ти работи на 19-20 години. Уча се да събирам сили, търпение, упоритост, позитивизъм и любов, за да ги раздам, когато се прибера.

          Дотогава ще ми липсват кварталното магазинче и българската кухня. Дотогава остава само да се моля за България. Семейството, приятелите, филмовото изкуство и театъра, традициите, природата. Тези неща не искам никога да изгубя от България.

Написано от Теодора Русева

Липосукция и корупция

            Днес сутринта по БТВ откриха топлата вода. Социоложката Мира Янова коментира статистически данни, според които за последните 22г. средната работна заплата в България се е увеличила с цели 40лв. Тя дори назова причината за този фантастичен резултат. Една много тясна прослойка е изсмукала икономическия растеж на страната в себе си, вследствие на което се е получило изключително несправедливо разпределение на благата. Изсмукали звучи като липосукция, но с тази разлика,че смукачите са станали милионери и милиардери, а пациентът не е придобил красив и естетичен външен вид. Пациентът едвам крета, останал е само кожа и кости, дори вените му са полупразни.

 Алчната, дивашка липосукция го е оставила без кръв, за тлъстини да не говорим. Кои са вампирите, които така успешно са смукали и продължават да смучат, при това без да им приседне? Знаем си ги, това са олигарсите и местните феодали.Периодически в електронните медии излизат списъци с имената на петролни босове, собственици на банки, медии, заводи, курортни комплекси и др. Все роднини на бившата номенклатура на БКП - АБПКФ, партийни и комсомолски секретари, милиционери и обслужващите ги бармани, сервитьори и шофьори. Как са успели така здраво да се насмучат е известно - чрез работническо мениджърски дружества, заменки, контрабанда, ДДС измами, фалшиви търгове и конкурси за обществени поръчки..

Списъкът с видовете смучене е дълъг, много дълъг. Важното е само едно, нищо да не остане в пациента. А кой е той? И него го познаваме, това са всички български граждани, без тясната прослойка смукачи. Всички, които са подложени на геноцид. Това са тези, които влизат в статистическите данни с радостната новина, че за 22г. заплатата им се е увеличила с цели 40 лв! Как така смукачите са успели да постигнат тези достойни за уважение резултати? Елементарно, те си назначават правителства, те си отглеждат специални породи политици, съдии, прокурори,следователи, полицаи, държавни контролни органи. 

Както навремето цялата държава е работила за партийната върхушка, така е и сега. Нищо не се е променило. Смукачите се грижат за обслужващия ги персонал и обратното. Като слугите получават бонуси и облаги. За всичко това си има и други етикети. Корупция, мафия, организирана престъпност. Босовете-поръчители са олигарси и местни феодали, а изпълнители са техните корумпирани държавни слуги. Нищо ново, всичко си знаем. Дори и това, че във всички държави има мафия, само в България обаче, мафията си има държава. Има ли шанс пациентът да оживее? Какъв е изходът? Аерогарите са възможен вариант за оцеляване - предпочетен е от милиони българи. Но има и друг. Събитията в с. Катуница го показаха. При него пациентите се вдигат на бунт срещу смукачите. Погледнато от историческа гледна точка винаги става така. Безочието и алчността на вампирите ускоряват неизбежното възмездие. Робите стават свободни, страхливите - смели, болните оздравяват. Разбира се, след време всичко се повтаря. Пациентът доброволно отказва да се грижи сам за себе си. Ляга и липосукцията започва.

Ивайло Зартов