Академичен тероризъм

В България се роди нов вид тероризъм - аудиторен. Шепа преситени студенти и разни протестърски подгъзурници-бокомани като Янакиев, Близнашки и Кисьов, които явно подгряваха (подстрекаваха) поредния нелеп паркетен първормънс в университетските зали за лекции, се опитват със сила да провалят един прескъп учебен процес. А другарят професор по наследство Илчев ще иска от държавата увеличен бюджет, макар че в момента жалко мишкува, абдикирайки от най-важната си функция - ефективно управление на онова, заради което родителите, а и всички данъкоплатци делят от оскъдния си залък. Къде бяхте, квази бОрци за свобода на съвестта и морала, когато Боковата хунта ви ограбваше? Къде бяхте вие тогава "млади лъвове"? Бяхте по чалготеките и се наливахте с "огнена вода", хвърляйки салфетки и гюбеци! Днес, когато се отърсваме от отровната гербаджийска плесен, вие се петлявите в краката на Алма Матер в търсене на слава за един ден..Жалки и суетни гербашчета, жадни за незабавен "революционен" оргазъм, пълни с изпразнен от политическо съдържание патос, бутафорни "бунтари", подгонени от сладостта на медийния нагон. Бъдещите герои на "качеството", в преследване на бързотечни "кариери". Но "дисидентите" от студентските банки останаха в 20-ти век. Питайте "чичко" си Кошлуков..

Час по нова история

Кратък историко-сатиричен преглед на „прехода” от „комунизЪма” към „капитализЪма” у нас:

Всичко започна с хаоса и един танкист..Пешо..Пешо Танкиста..После се пръкна и първият "непартиен" премиер.."За Бога, братя, не купувайте!" - изхленчи Димитър Попов и с това се изчерпи анти-кризисната му прОграма..Ама, как така, възропта народът, шума ли да ядеме? Е, верно, имаше "пирамиди", макар и не египетски..
1. Луканков – 2 правителства, много лош вариант на „шокова терапия”, стачки, раздаване на куфарчета с долари по номенклатурен списък, бурканчета кисело млЕко в 4 саата сабахлян на опашка пред гастронома на ЦУМ, мораториум на татовия външен дълг, международна изолация..Заводите (Кремиковци кремират желязна рудА) бачкат..
2. Ф.Д. – no comment – упражнението „ликвидационни съвети”, нещо като нищо, самосваляне..Но заводите рАботят..
3. Беров – ‘Сламеният човек’ – Пускане на тоталната автоматична парична пералня на МАХ, пълна гангстеризация на държавата, Мултигруп владее икономиката, рекет и възход на „народното” застрахователно дело, мизерия.. Но заводите (Кремицовци, etc.) работят..
4. Жан Виденов – Разгромна победа на „неговото” БСП. Две години ресане на перчем. Пълно безхаберие и нищонеправене. Масова преебатизация. 100% изнасяне на цялата житна реколта от партийни фирми и изведнъж – Еврика! Край на мораториума! Изкуствен фалит на комсомолската банкова система по сценарий на бай Тодор Вълчев от ДС, пълна финансова амнистия на „нашите” кредитни милионери. $3 заплата. Всенароден бунт а ла ВОСР. Сдаване на властта. Но заводите ( Кремиковци, etc.) работят..
5. Иванкостовото СДС „яха” бунта на робите. Костов е новият „Вашингтон” (не Дензъл)! Свобода от азиатската кремълска империя. Валутен борд! Основен ремонт на кабинета. Махане на Бонев. „Лягане” на мутрите, отдаване на РМД-тата. Да нагушим и "наште хора"! Продадохме нещо (нефтихимчето) на Лукойл. Ама нали тъкмо се освободихме от тех? Так надо - сказал Командир!
6. Н.В. пристига с гръм и трясък! Царски гамбит. Енигмата на 800-те дни и притчата за „прословутата българска предприемчивост и трудолюбие”. Царските юпита ни натрисат ерепетата и Мутрата от СИКь. Строителен бум. Хотел до хотела на песъка, майно льо. Вкарване в НАТО-то, Фанфари. Соломон циври. Но заводите (Кремиковци, etc.) работят..
7. Тройна коалиция, Станишев премиер. 3-5-8 (не картите, те са раздадени). Пълен мандат. Възход на Доган, става преуспяващ хидроинженер. Малкият Мук отново министър на държавната администрация. Преливане от пусто в празно. Втори фанфари! Вземат ни у ЕС-о под условие. Епохална учителска стачка – библейски параметър – 40 дни обикаляне по Царя и делегирани бюджети. Заводите ( Кремиковци, etc.) работят..
8. Раждат се Гражданите за ЕРБ. Мутрата от мевере е сърдит на Царя и прави бандитско-ченгеджийска партийна бригада за мащабен рекет. Цветанов е новият „Фуше”. Магистрали и пречиствателни станции, ЦДГ-та и спортни зали под път и над път, лентички, мачлета и футболни топки. Самодържавие и държавни"поръчки". Няма да закачате Бирата! Любими книги – Винету и Оцеола. Масова калинковизация. Стандарти, проекти, фондове. Дянков Малката Постна Пица вършее на поразия, точене откъдето свари, отбиване на "бизнеса". Замразени доходи и „бонуси” като шестици от Тото 2 за наши хора. Но вече заводите (Кремиковци, etc.) НЕ работят. Атентат в Бургас. Бежанска вълна към терминал 1 и 2. Ликвидация на малък бизнес в полза на вериги и монополи. Молове и молченца. Ликвидиране на всичко, що шава в търговия, медии и съдебна влаС. Цецомобили шарят. Няма Шенген. Общонароден февруарски бунт срещу произвола на ерепетата и монополите. Подхлъзване на новоизлюпения диктатор. Самосваляне. Хленч, че е свален от влака без време, а той имал още какво да "даде" (вземе)..
9. Ново правителство начело с доказан технократ-икономист с ясна антикризисна програма. 3-месечен гъзообразен пърформанс на временната заетост и миризлив клошарски катун пред Коня. Фънди Крокодила дава рамо на "гражданите" спонтанно и с умиление. Каналите стават и лягат с "на живо от жълтия калдаръм". Оставката е втората ни природа (прелъстени и изоставени), но имаме РъБъ на ръба (за влизане уж). Нова "тройна коалиция". Сидер Войвода в перманентен екшън. Кворум? Ко, не! В очакване сме..

Размисли за земята

Страстната патетика, разгоряла се по въпроса за края на мораториума върху продажбата на земя на чужденци и дали този тип сделки имат почва у нас, е напълно разбираема за повечето българи. А и някак много патриотично звучи да защитаваме земята си, макар и виртуално, щракайки по клавишите на компютърния „keyboard”, че и от хиляди мили. Още като “роби” през късното Средновековие, ние сме били закърмени с неистова любов към земята, към пръстта, която ражда блага, изхранва стоката и нас самите. Цялата класическа българска литература е пропита и закърмена с тази първична любов, тя се уповава на нея, разказва напоително за нивата, развива литературните си послания и идеи, стъпила здраво върху устоите на земята. За тази земя се е проливала кръв, вършели са се подвизи от нашите деди за защита на нашата национална територия и суверенитет. Исконната литературна героика в България се състои от образи, изцяло обладани от образа на земята и нивата, гората и Балкана, и това е прекрасно! Действително националната ни идентичност е изцяло зависима от тази ни, типично българска привързаност. И напълно естествено и закономерно, единственото ни неоспоримо право в условията на Османската империя е било да стопанисваме и се разпореждаме със земята, (ясно е в една монархия от имперски тип кой е бил едноличният господар и владелец по закон) дори към началото на 18-ти век са започнали и сделки с нея, макар че по законите на тогавашната държава, на която сме били поданици, статутът ни е бил на „рая”. Това са историческите факти, независимо дали ни харесват или не. До голяма степен благоденствието на българина се е дължало на възможността му да ползва неограничено земеделската земя. По време на Априлското въстание, Копривщица се е откупила от палеж с три каруци злато, събрани от местното население, а когато руските войски пресичат Дунава, се удивляват на домозаможието на българите. Да, духовното ни робство е било непоносимо, но в материално отношение, повечето българи са били независими, заможни, дори много от тях са били доста по-богати от правоверните, сред които е имало пълни бедняци. Тази тогавашна реалност обяснява и факта, че още преди Освобождението, стотици български младежи са били пращани от бащите си да се образоват в Швейцария, Франция и Германия, а това никак не е било евтино мероприятие. Такъв е например Константин Стоилов от Пловдив. „Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно - на основаната от него Народна партия. Стоилов е 2 пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза - след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 — 1 септември 1887), а вторият — след падането на Стефан Стамболов (19 май 1894 — 18 януари 1899). Константин Константинов е роден на 23 септември 1853 г. в град Пловдив, Османска империя (днес България). Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж - Цариград през 1873. Стоилов завършва право в Хайделберг, Германия през 1877. Доктор по право на университета. По време на учението си в Робърт колеж и Хайделберг младият Стоилов води много строг и организиран живот. Цялото време, всичко в него е подчинено на учението. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е "Мълчанието на историята върху българския народ". Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави.”

Българските литературни класици Вазов, Яворов, Елин Пелин, Йордан Йовков, а в по-ново време и Йордан Радичков възпяват епичната любов на българина към земята, мъката му, когато се разделя с нея и дори първичната му страст към пръстта, която ражда всичко необходимо за живота. Тази пословична привързаност към родната земя, граничеща с хипер-обсесия, понякога прераства чак до еротичен нагон, свързвайки земята със страстта към жена. Едно от най-ярките произведения на тази тема е повестта „Гераците”на Елин Пелин, която разкриват картинно и неподражаемо драмата на българския живот през призмата на една почти патологична привързаност към земята, олицетворявайки трите основни фази на човешкото битие – раждане, развитие и смърт. „Гераците” – 1911: „Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга баба Марга в тяхната голяма бяла къща, „на лично място сред селото“. В нея те изграждат своя малък свят — „широкия двор, в който можеше да се смести една махала“; „кичест бор“, „донесен като малко борче от светите рилски гори“, който е „тяхното семейно знаме, с което се гордееха“. Тримата им синове — Божан, Петър и Павел — са се задомили и живеят според стария патриархален ред с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, така също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.
Ала ненадейно една пролет баба Марга умира, а „с нея от дома на Гераците изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред“. С това събитие в дома настъпва криза за реда и хармонията: „В къщи изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от любогрейната топлина на общото огнище.“ Дядо Йордан Герака, най-младата снаха Елка, синът ѝ Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан Йовка и старият дядо Матей Маргалака („самотна душа в света, прибрана по милост от дядо Йордан“) стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.”

Днес възниква въпросът обаче: Интересува ли се истински българинът от земята? Защо стотици хиляди хектари чернозем днес буренясва и трънясва? И това не е само в прословутата Северозападна България между Лом и Монтана, която е заприличала на азиатска степ. Дори в най-развитата земеделска част, Тракийската област – между Рило-Родопския масив и Стара планина, та чак до Свиленград има огромни територии необработвана селскостопански, изоставена земя. Близо 3.5 милионното население на петте най-големи града в България никога не се е интересувало от селскостопанската тема през целия си съзнателен живот, освен когато е ходило да пазарува на Женския пазар в София, да речем. Вярно е, комунистическият режим най-брутално се опита да отучи хората да мислят за собствената земя, да го отчужди от грижата и болката за нея. Нивите бяха национализирани за цели 40 години. Проведе се индустриализация, но все пак държавното земеделие се опитваше да не оставя пустеещи земи. И ето днес въпросът с вече възстановената собственост върху земеделските земи стои с пълна острота. Отново ли ще се отнема свободата на разпореждане с частната собственост върху земята? Кой ще решава вместо самите собственици? Създават ли се условия от държавата те сами да обработват и произвеждат продукция или да го правят съвместно с арендатори? Полага ли държавата грижи да се преодоляват арендните измами?

Има общо взето 5-6 форми на собственост в правния мир – частна, кооперативна, общинска, държавна, дружествена и т.н. Не е възможно и не е редно в една демократична държава да се отнемат прерогативите на законните собственици. Да, има известни рискове в новата ситуация, но принципите на развитие на човешкото общество повеляват да има обществена свобода в това отношение. Римското право, послужило за основа на съвременната правна система, установена в света е категорично: частната собственост и произтичащото от нея вещно право са свещената крава на демократичното човешко общество и са неоспорими. Страховете на много хора имат своите основания само и единствено, ако държавата не регулира правния механизъм за подобни сделки с чужденци след отпадането на забраната. Ако целта на мораториума е да се предпазят прословутите бабичките (защото обикновено дядовците си отиват от този грешен свят доста по-рано) от изкупуване на няколкото им декара на безценица, то защо тогава други категории собственици, например по Черноморието, както и тези в Банско, например, се развихриха още през 90-те години и впоследствие се разцепиха от прескъпи сделки с терени, преобразувани от ниви в градски територии и то с чужденци? Около Варна стотици декари и парцели са отдавна продадени и застроени с хотели на руснаци, вярно на братя, така да се каже..Лужков притежава 600 дка терен близо до резерват Камчия, а той, знае се не е гражданин дори на ЕС, но създава сериозна заетост и доходи на местни българи. Един чужд гражданин, макар и собственик на терен или земеделска земя не може пряко да участва в политиката на страната ни, а още по малко в управлението на държавата ни, ако ние като граждани и избиратели си стоим на мястото и избираме разумни и отдадени на народа си политици. Но такъв един икономически субект би могъл да организира производство, да раздвижи икономиката в даден регион, да създаде заетост на местните хора. Ако не го направи, просто за известо време остава юридически собственик на определена площ, но само на хартия. Трябва да се разбере – има съществена разлика между юридическа, частна собственост на земя или терен, тя може да се променя, от една страна, и суверенна територия на държава с ясни закони, правила и действия, от друга. Държавата дори може и да отнеме собственост на чужденец, ако той нарушава законите на страната. (В никакъв случай не отнемам правото на приятелите си да имат различно от моето мнение и полагам усилия да вникна и в тяхното разбиране за нещата).


Димитър Хаджидимитров

Четвърта власт чрез Златния телец

Прескъпият ТВ буламач е поръчков гербаджийски филм, преливане от пусто в празно като фабула, за много мангизи и уреждане на партийни приятели, (Севдето - видна началничка в БНТ и Найо са нагушени яко, нали затова надуваха свирки за някой и друг ден на Царя, заедно с тълпите) косвено с народна пара от бюджета, но сериал с претенции за тв полит-трилър. Актьорският състав е подбран връзкарски, донякъде по инерция от Под прикритие (чудя се как така ивчо захариев го е хванала липсата), очаква се и появата на видната гербашка звезда Пенев, дежурният по шкафче "секс идол" Донков, който е "вечната амбър" на всички сапунки - един енергичен всеяд, който обаче напълно е извъртял репертоара си - беше в апмлоа на ченге (двоен агент), сега кариерист-вестникар, може и в гангстер да мине one beautiful day..Мишо Билалов са го направили като плашило с очила-бинокли и смешна боядисана брада на млад морски капитан, очевидно не изглежда добре в ролята на обтекаем гл.редактор, а жените "журналистки", ясно е, че няма как да изглеждат като жетварки на полето, са като метреси на мутри до една (най-екзотичната беше назначената "блогърка", на която половината реплики не се разбираха от превземки, останалите актриси биха били доста по-ефектни в коренно различни роли, а не в офис, по-приличащ на финансов център на Уолстрийт, отколкото на вестникарско свърталище). Самуел Финци "блесна на кон" като един млад Брандо в ранен уестърн и с оживените си мимики леко освежи "съспенса". Атанас Атанасов стои добре в ролята си (все пак е професор в НАТФИЗ) на износен, но жестоко професионален вестникар, обрулен в дългогодишна служба на власт, ченгета и мутри, навявайки алюзия за стари кучета в хартиения журнал бизнес от типа на Тошо Тошев..Най-страшният цинизъм обаче си остава нагаждачеството и уреждачеството на сценаристите-"реформатори" и особено на т.н. продуценти-консултатни - нов пост, измислен от БНТ - връх в перфидно замисления начин за финансиране на поръчкови контрагенти на властта. Севда, Найо и сценариста-бокоман (така и не му запомних името) постигнаха четвъртата власт на Златния телец, чрез вярна служба на бившите управляващи - още в първия епизод бе вкарана инсценировка на "протест" (доста прозрачна кръпка за "актуалност") - театрално-бутафорна аматьорска сцена с полицаи-статисти, които тормозеха агитка, цвилеща "Оставка" или нещо подобно, не се разбра точно, но това беше "скритото послание". Като цяло, първите два епизода оставят натрапчивото впечатление за натруфен и префърцунен тв опит на политическа сапунка с претенции за "елитарност" и нов скок в производството на БНТ-ейски "шедьоври". Предполагам, че това впечатление ще се засилва с развитието на "съспенса" в баналния сюжет на "новия "На всеки километър" (последното по А. Симов).

Шаманът-идеолог на протестиращата гротеска

Нова серия "бълнувания" на перфидния, дълбоко комплексиран квази-интелектуалец и зле прикрит последовател на химлеровата теория за untermensch, делящия народа на "категории и подкатегории", другаря-десебар и грозно интелигентско чучело - позора на професорското тяло в Алма Матер - завършилия в катедрата по Mарксизъм-ленинизъм, но по-късно "прогледнал", Калинката Янакиев (какво символно име!), който великодушно и лежерно подхвърля причината за "дребните беди" на родината, причинени й от рекет командата на Бойко Самосвала, в безсмисления си, жалък и безплоден "отговор" на критичната и искрена статия на Л. Русева: ("хайде, за нейно успокоение да прибави тук и ГЕРБ"), но очерня до деветия кръг на ада "управляващите с помощта на "българското количество"партии"..Блестящ пример за човеко-ненавистническа и политическа злоба, еманация на безнадеждно комплексирания и отчаян в своята мирова скръб политически гном, обречен на вечно забвение, гротескова карикатура на фанатично политизиран псевдоинтелектуалец! Този екземпляр трябва да се изучава в студиите по психиатрия на тема: "Тежки психически патологии, личностни деформации и маниакални политически депресии" в медицинските университети по съответната специалност. Хвала на таквиз интелектуални уродища - ще служат на науката во веки веков!

Живот с вувузели..

По случай стоте дни вувузелие и свиркаджийство, гротескърските бунтовници вече решили да броят времето до падането на властта в столевки. Така по-лесно се изчислявало колко ни остава до деня на независимостта от тежките окови от бледите следи на законността . Точната цифра обаче не била известна дори на главните гротескъри , тъй като пазарът у нас бил нестабилен, а цената на стоката спадала постоянно, вероятно поради непрекъснатите борсови спекулации от страна на комунистите, съобщиха от гротестърската мрежа. В нарочна декларация гротестърите призоваха комунистическата власт да спре с опитите за национализиране на независимостта, тъй като било всеизвестен факт, че държавата е лош стопанин и за всички ще е най-добре тя да остане в частни ръце под наблюдението на НПО, спонсорирани от Сорос. Декларацията завършва с мрачната прогноза, че ако планът на комунистите успее, цели 30-40 протестъра и техните деца щели да останат без препитание и основен поминък, а главния гротескър Генко Асенов алармира, че такова развитие щяло да го остави без средствата, необходими му да осъди дългият списък от хора, за които е поел публичен ангажимент лично във ФБ профилите им. Ако това се случи, ще сформирам ‪#‎ФБсъдмизавраговетенанарода‬, на който ще се предложа за пожизнен председател и ще ви късам комунистическите задници до живот, заяви разюздано известният блогър пред екипа на Норешарски, явно силно въодушвевен от парадуването рамо до рамо с прайда на гейовете. Под декларацията са положили подписите си също КТ Подкрепа, ПФ Доверие, кръгът Капитал, Кирил Паричков, Калин Зелесърменов, Калин Аканиев, Левон Шампарцумян, Магърдич Халважян, Минет Добромирова, а президентът Плевналиев е поел ангажимента да произнесе специална реч по случая, написана лично от пиара му, без да направи нито един гаф. Ангажимент за качеството на съдбовната театрална постановка е поел самият председател на съюза на артистърите у нас Христо Муфтаджиев.
‪#‎честитпразникнавсичкибългари‬

Ani Angels

Новият санкюлот

Дълго време се чудех как да определя вманиачените софийски хаймани, които вдигат гюрултия до Бога ката вечер на Царя, а медиите топло ги наричат „хората, гражданите, протестърите” (последното звучи като професия или занаят). Но прочитайки унищожителната сатира на Ani Angels по повод най-новата про-протестърска измишльотина на bTV – Blog with me, изведнъж ме осени идеята за санкюлотите, които измъквали буржоазията и роялистите от домовете им и ги карали като добитък на заколение право към гилотините по заповед на Робеспиер. Новият санкюлот е безпощаден, той зове към бунт, събаряне, катурване, бутане на законно избраната власт. Той може да бъде "интелектуалец", богослов и философ, като Калин Янакиев, който макар и завършил в катедрата по Марксизъм-ленинизъм и е чувал нещичко за „свръх човека” на Ницше, по този повод извратено достига до есенцията на нацистката теория на Химлер за „подчовека” (untermensch). Този виден санкюлот дълбокомислено менторства „категоризирайки” българите на „качеството против количеството”. Новият софийски санкюлот може да е бил „седесар”, но горещо адвокатства на Цветанов и Фидосова по повод на костинбродския случай, наричайки го „манипулацията на века”. (Басистчето Васко Гюров). Нашенският санкюлот е безпощаден към „класовия враг”. Той зове за пълното унищожение на „комунетата” с атомна бомба, когато същите са събрани наведнъж. (Камен Алипиев). Новият санкюлот е почитател на революционния ексхибиционизъм и кенефната естетика – той (тя) се съблича, гологъзничи, дефекира и уринира на воля по жълтия паваж (каква дълбока символика!). Нашият санкюлот с наслада изравя от нафталина скелетите на Берия и Йосиф Висарионович, като един герой на Булгаков реанимира призраците на военния комунизъм, за да „предупреди” за надвисналата "болшевишка" опасност („ставаме съветска република” – изръси Бай Киро Маричков). Новият санкюлот може да е дете на партизанин (Милена Фучеджиева – „изгонете с камъни и пребийте червените кхмери”, дивашки крещеше тя пред парламента). Нашият санкюлот е креативен IT специалист, той хакерства, блогва и раздава правосъдие и тежки оценки във форуми и социлни мрежи, той формира обществено мнение и създава „ивенти", организира „пърформанси” и виртуални дебати. Той е вече медийна звезда и карнавален гений. Новият санкюлот не търпи нюанси в мненията, той е по-безкомпромисен от троцкист и по-фанатичен от преторианец. Той може да е и социалист, куневист или костовист, (къде пропуснахме отчаяните и депресирани гербаши), но най-често новият санкюлот е един...кръгъл идиот!