Превзе ли чалгата културата през последните двадесет години?

              Масовата култура за жалост, особено в младежта, е много страшничка, защото те друго не знаят, такова чувство имам. Дано се лъжа. В последните години явно има някакво размърдване. Въпросът е, че интересът им към понятието култура - това е много широко понятие - някак си покрай битпазара на субкултурата чак от създаването на света - им стана единствено чалгата, текстовете на чалгата, маанетата и кючеците стават техния свят. Те не познават себе си. Те имат свят, но не го познават, защото битпазарът е потиснал другия свят, стремежа към другия свят и е дал пример, продал им е стока и той им я налага и като че ли тя ги засища. И те се примиряват. Горе-долу това е логиката на българския гласоподавател. Той си избира някаква глупост, която му се струва, че е вярна и се държи за нея и го мачкат, и го превръщат в маймуна, той обаче си... Това било инстинктът на народа за оцеляване. Да, нашият инстинкт е много интересен, опасявам се, че в много случай отиването на заден план на истинското опознаване на същината на човека, истинското разкриване на възможностите му, тоест високата култура на нещата, на принизяването й, на слагането й на подсъдима скамейка едва ли не, на някакъв по-долен ред в името на личния интерес, който го наричат партийния интерес, който става над всичко, това е фатално за един народ.

                 Уви, обаче в последните двадесет години това представление гледаме. Това е лошият опит от предишното време. Защото предишното време беше обвинено в това, нали? Само че предишното време беше постигнало някакво изясняване на своите критерии и вече в последните си години имаше високо ниво на капацитет - технически, културен, всякакъв. Сега за жалост в последните години самото изливане на вълната от капацитет български навън е огромно, което е също много страшно. Чета вчера във вестника бомбастично съобщение: 583 литра минерална вода в България се изливат в България за една секунда. Представете си количествата минерална вода, които има България, които са неизползваеми милион години. Сега, още през 1995 година, като бяхме в Америка с Катя Паскалева - вечна й памет! - да играем на представление „Кълбоовидна мълния" по Иван Радоев, прекрасна пиеса, тя се играе в Народния театър.

           Последната на Катя Паскалева. Играем там в Чикаго пред българите и те ме питат какво става в България. Това е през 1995 година, много мътно и трудно време си спомням. И те ме питат. Аз викам: „Какво да ви кажа за България? Вижте сега аз имам една теория за България. Теорията за минералната вода. България има такова количество минерална вода, което се излива по тротоарите, по улиците, така че България ще оцелее, защото колкото и да се излива, друго идва, извира". И сега чета това във вестника. Това е вече буквален факт, аз го дадох като метафора. А като буквален факт... това е страшничко, разбирате ли.
             
             Още една ваша метафора четох неотдавна. Описвате България като един моден подиум, на който като че ли дефилират седемте смъртни гряха.

              "Перпетум мобиле" Непрекъснато ги гледаме, да. Това ли е пиесата, която сме принудени за гледаме - без пари, но за наша сметка. Да, това е пиесата. За съжаление, така излезе. Така излезе и няма лек, такова усещане имам.

             Последният път, в който ако не се лъжа разговаряхме с вас, беше покрай казуса с Топлофикация. Вчера обаче се появи новината, че могат да ви закрепостят завинаги към парното.

Те са ни закрепостили поначало. Аз не си спомням тоталитаризма като такъв в онова време. Не знам защо, но не мога да го схвана, защото сегашният тоталитаризъм според мен е чудовищен.

             За монополите ли говорите?
 
                Да. Хората са свикнали с това. Има една приказка „Таковай, не питай". Един минава през една гора и „Таковай, не питай". Не казвам думата, че не е удобно някак си. Така са казали. Значи има нещо гнило в Дания, това е друга пиеса, но е същото. Има нещо гнило в Дания. Много страшно.




Стефан Мавродиев - актьор