петък, 29 юни 2012 г.

Русофобията - един жалък анахронизъм, а не патриотизъм

           Омръзнало ми е да слушам глупости за прословутите мужици, които се чудели от кого ни освобождават, защото българите сме имали кокошки и кози, крави и свине! Това се повтаря като мантра от патологичните русофоби при всяко споменаване на 3 март или тема, свързана с руснаците. Чудели се, но после бързо са разбрали при битката за Плевен. Аман! Всичко е ясно, Захари Стоянов и Стамболов са били напълно прави, искали са всичко да си организираме сами, отвратени от високомерната руска администрация на Временното руско управление, което се оглавява от императорския комисар Владимир Черкаски, ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“, а след неговата смърт през март 1878 година — от Александър Дондуков-Корсаков, на когото не ние сме озаглавили булеварда на Ларгото, а хора живели и мислели много преди нас. Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.
            Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създаденият през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Драган Цанков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Тодор Икономов, Константин Стоилов и други, които волю неволю са придобили маса знания за администрирането на една държава по тогавашните стандарти. Не сме чули никакви антируски изявления нито от Богдан Филов, нито от проф.Шишманов, нито от Мушанов, Малинов или Ляпчев. Нищо антируско, макар че основания е имало, не са казали нито Героят от Сливница, Княз Александър Батемберг, нито Фердинанд, нито цар Борис Трети, дори и след началото на войната на Хитлер със Сталин, макар че бяхме съюзници с Германия. Нито един български войник не е изпратен на Източния фронт, за което заслугата отново е на цар Борис Трети. Същите тези българи, както е добре известно са станали най-големите държавници на Третото българско царство. Както и безсмисления спор за 3 март, така и тази тема сблъсква страстите на русофили и русофоби, но истината е безкрайно проста - ако бяхме постояли още в прехвалената Османска империя, нямаше да ни има или щяхме да сме номадско племе без държава по подобие на кюрди и арменци. Не че сега процъфтяваме, но това е друга тема. Да се смесват двата периода и кой какво е оставил, това граничи с лудост, много ясни са както поразиите на комунизма и производните му, така и последиците от динамичните исторически превратности, войните и катастрофите на 20 век. Но няма как, не е редно и е пълно безумие ние да се опитваме да ревизираме възгледите, въжделенията и решенията на нашите велики предци от следосвобожденска България относно 3 март, паметника на цар Александър Втори, храм Св. Александър Невски, Паметникът-костница на в. Шипка, руската черква в с. Шипка, Докторския паметник, Руски паметник и какво ли не още! Омръзнало ми е да слушам бръщолевенията на болния мозък Пламен Цветков, според който Русия не е трябвало да ни освобождава, а да си стоим до младотурската революция в Османската империя. Според него би било по-добре да бъдем изклани като арменците. Повече от ясно е, че Съветска Русия, сталинизмът и болшевизмът, т.н. Народен съд нанесоха унищожителен удар по нацията ни, но да се изповядва крайна форма на русофобия е болестно състояние!

Димитър Хаджидимитров

Няма коментари:

Публикуване на коментар